Предполагам, че сте зает с битката за Бреда, тема, която е на устата на всички в Двора, поради важността й за бъдещето на монархията и католическата вяра. А и защото се говори, че военният апарат и военната машина, пуснати в действие, нямат равни на себе си от времето на обсадата на Алесия от Юлий Цезар. Тук се изказват догадки, че няма как градът да не бъде отнет от холандците и да не падне като зряла круша. Макар да не липсват и други, които отбелязват, че дон Амбросио Спинола не си дава много зор и че зрялата круша или се яде навреме, или червясва. Както и да е, понеже дух никога не Ви е липсвал, желая Ви много късмет в щурмовете, окопите, с мините и контрамините и останалите дяволски изобретения, тъй много изобилстващи тъй много в глъчните дела, подобни на това, с което сте се захванали сега.
Веднъж чух Ваша милост да казва, че войната е честно дело. Пределно ясно го проумях, и не мога да не се съглася с Вас. Тук, в столицата и в кралския двор, врагът не ходи с броня и островръх шлем, а с тога, расо или копринена дреха и никога не напада направо, а от засада. По тоя въпрос всичко си е постарому, че и по-зле. Още вярвам в добрата воля на графа-херцог11, ала се опасявам, че и това не е достатъчно. Ние, испанците скоро ще разполагаме с по-малко сълзи, отколкото причини, за които да ги пролеем. Защото празна работа е да се предлага на слепия светлина, на глухия четмо и писмо, на простака учение и на монарха почтеност. Тук щастието се усмихва на обичайните, могъщият рус кабалиеро продължава да дърпа конците по всички въпроси и честният човек трябва да търпи и преглъща непрестанно. Колкото до мен, няма напредък в отколешното ми дело относно Торе де Хуан Абад и ката ден се боря с това жалко правосъдие и продажните му служители, които Господ ни е пратил за греховете ни, решил, че адът е препълнен с подобни изчадия. Уверявам Ви, капитане, че никога не съм бил изправен пред толкова подлост, колкото срещам в храма на правосъдието. Точно във връзка с това, ще ми позволите да Ви подаря един сонет, който моите последни неудачи ме вдъхновиха да напиша:
Още доизглаждам някои стихове, но вярвам, че ще Ви хареса. Като оставим настрани поезията и земното правосъдие, другите ми дела вървят добре. Звездата на вашия приятел Кеведо продължава да сияе в двора, от което не се оплаквам. Отново се ползвам с уважение в дома на графа-херцог и в Двореца, навярно защото напоследък държа езика и шпагата си прибрани, въпреки естествения порив да развъртя и едното, и другото. Но трябва да се живее и понеже отбирам от изгнания, съдебни спорове, затвори и неудачи, не смятам, че е срамно да си дам отдих и да укротя малко начумерената си орис. Затова всеки ден се опитвам да не забравям, че на крале и на властващи винаги трябва да се благодари, макар да няма за какво. И никакви оплаквания — макар да има за какво.
Но аз казах, че държа шпагата прибрана, а това не е съвсем вярно. Защото истината е, че я изтеглих преди няколко дни, за да я забия цяла-целеничка, като в жалък слуга и долна твар, в един раболепен и жалък поетец, някой си Гарсипосадас. В едни свои безсрамни стихове той злепоставя бедния Сервантес, мир на праха му, твърдейки, че написан със саката ръка, „Дон Кихот“ е и анемична и безсъдържателна книга, лоша проза и нищожна литература. И това четат мнозина, защото е по вкуса на простолюдието, макар от него да няма полза и утре никой да не си го спомня. Подобно лайноизлияние би подхождало прекрасно на онзи содомит Гонгора, с което, мисля, всичко е казано. Тъй че една нощ, когато бях по-склонен да философствам на чаша вино, отколкото на вятъра, се натъкнах на подлеца на входа на кръчмата „Лонхинос“, свърталище на култеранисти12, бастион на суетата, средоточие на пустословието и несъстоятелните словоизлияния. Придружаваха го двама угодничещи култеранисти, които наливаха вода в неговата воденица: бакалаврите Ечевария и Ернесто Аяла. Писарушки, бълващи жлъч, настояващи, че истинската поезия е неразбираема или по-скоро гонгороразбираема, и че никой не може да я оцени, освен избраниците, сиреч те и събратята им. Прекарват живота си, сочейки с пръст идеите, които ние, другите, раждаме, а самите те са неспособни да навържат четиринадесет стиха в един сонет. Работата е там, че бях с херцог Мединасели и други млади господа със закрити лица, всички от братството на Сан Мартин де Валдеиглесиас. Та отделихме малко от времето си, за да турим на мястото им тия мерзавци (те на всичкото отгоре не знаят и как да държат шпага), докато не се появиха стражите да ни усмирят и ние си тръгнахме. Това е.
11
Става дума за Гаспар де Гусман, граф Оливарес, (1587–1645 г.), довереник и първи министър на крал Филип IV, политически противник на Ришельо. Един от най-именитите испански държавници. Заради заслугите му крал Филип IV го удостоява с херцогска титла. — Б.р.
12
Култеранизъм — течение в испанската литература от XVII в., отличаващо се с прекалена натруфеност на изразните средства, достигаща понякога до неяснота в описанията. — Б.р.