Но да се върнем към Оудкерк. Това беше първият от многобройните бунтове, на които аз щях да стана свидетел през двайсетте години на приключения и войнишки живот, отвели ме до последното строяване на испанската пехота при Рокроа, в деня, в който слънцето на Испания залезе във Фландрия. По времето, за което разказвам, този вид метежи се бяха превърнали в обикновена институция за нашите войски. А провеждането им се осъществяваше съобразно познат и стриктно спазван ритуал, датиращ от епохата на великия император Карлос. В сегашния случай най-екзалтираните войници започнаха да викат „плати, плати“, други „на бунт, на бунт“, всявайки смут, като начело стоеше ротата на капитан Торалба, частта на двамата осъдени на смърт. Истината е, че тъй като нямаше нито заговор, нито някакви предварителни уговорки, всичко се разви спонтанно, с излагане на противоположни мнения. Едни се застъпваха да се запази дисциплината, докато други се обявяваха за открит бунт. Но лошият нрав на нашия полковник утежни ситуацията. Друг, по-гъвкав военачалник, на негово място би се поклонил и на Господ, и на Дявола, и би се обърнал към войниците с думите, които те желаеха да чуят. Защото, доколкото ми е известно, няма слова, от които да е олекнала кесията и на най-големия скъперник. Имам предвид да беше казал нещо от рода на „господа войници, синове мои“ и прочие доводи, оказали се от голяма полза на херцог Де Алба, на дон Луис де Рекесенс14 и на Алесандро Фарнезе15, които всъщност бяха също толкова непреклонни и се отнасяха със същото пренебрежение към войската, колкото и самият дон Педро де ла Дага. Но Хиняласога остана верен на прякора си. Освен това продължи да демонстрира публично, че пет пари не дава за господа войниците си. Тъй че заповяда на началник-щаба и на немския ескорт да отведат двамата осъдени до първото дърво — вече беше все едно дали е зелено или сухо. Заповяда още на доверената си рота — стотина стрелци, на които полковникът беше пряк началник, да застане в средата на полето със запалени фитили и заредени аркебузи. Ротата, на която също не беше платено, но се радваше на различни предимства и привилегии, се подчини безропотно. Последното разбуни още повече духовете.
14
Луис де Рекесенс и Сунига (1528–1576 г.) — испански военачалник и държавник, губернатор на Нидерландиите, когато там започва въстанието срещу испанската корона. — Б.р.
15
Алесандро Фарнезе (1545–1592 г.) — херцог на Парма, Пиаченца и Кастро, военачалник на испанските войски, сражавал се при Лепанто. — Б.р.