Выбрать главу

Накратко, разправях на ваши милости, че там, в Оудкерк, освен неизменно съпровождащите войската в поход войнишки съпруги, леки жени, лавкаджии и комарджии, хора от всякакъв род бяха опънали сергиите си под стените. Войниците шетаха между пазарището и градчето, заменяха някоя дрипа с нова дреха, подновяваха перата на шапките си, посрещайки и другите си обичайни мъжествени нужди — парите, от вятър дошли, на вятър отишли, — потъпквайки благородно десетте Божи заповеди, без да оставят ненакърнена нито една от възхваляваните от теолозите добродетели. С две думи ставаше това, което фламандците наричат kermesse, а испанците веселба. Както биха казали ветераните, „също като в Италия“.

С целия пламък на младостта си участвах дейно във всичко това, по свой начин. В онзи ден заедно с приятеля ми Хайме Кореас сновяхме насам-натам. Макар да не бях почитател на виното, подобно на всички останали и аз пих от този еликсир, между другото и защото на пиенето и хазарта се гледаше като на достойни войнишки занимания. А не липсваха и познати, които ни черпеха с вино. Колкото до хазарта, не играх на нищо, понеже ние, носачите, не получавахме плати — ни забавени, ни настоящи — та нямаше какво да залагам. Затова пък зяпах групичките войници, скупчили се около барабаните, където се хвърляха заровете и се раздаваха картите. И последният от хилядите наши славни бойци беше загърбил Божиите заповеди и трудно се справяше с четеното и писането. Ала ако вместо букви в псалтира имаше купи и пики, всички щяха да го редят наизуст, както редяха четиридесет и осемте карти.

Върху кожата на барабаните се търкаляха кости и зарове, майсторски се разбъркваха тестета, сякаш се намирахме в „Жребеца“ в Кордова или в „Двора на портокаловите дръвчета“ в Севиля. Отвред се залагаха пари и се раздаваха карти. Лагерът се беше обърнал на огромна комарджийница, из която се носеха подкани и се изстрелваха повече псувни, отколкото артилеристи имаше налице. От всички страни се чуваше: „раздавай, ваша милост“, „мамка им на тез купи“, „мътните да ви вземат всички“. Защото в тия занимания най-гръмогласни винаги са тези, които в боя показват повече малодушие, отколкото твърдост, но затова пък в тила блестят с храброст и по-добре цакат с пика, отколкото боравят с въпросната на бойното поле. В онзи ден някои проиграха шестмесечните си плати, заради които бяха вдигнали бунта. Загубиха ги в залози, не по-малко опасни от удари с нож. Що се отнася до последното, нещата невинаги оставаха обикновена метафора, защото от време на време се случваше някой да се опита да хитрува: белязано вале, пети поп или зар с живак. Тогава започваха да валят ругатни и проклятия, сипеха се юмруци, размахваха се ками, нанасяха се изневиделица удари с шпага, стигаше се и до обилно пускане на кръв, което нямаше нищо общо с порязванията на бръснаря или с изкуството на Хипократ:

Каква е тази шайка? Що за врява? Пера, надменност, ругатни и клетви — разбойници напомня сган такава, а не войска испанска, погледнете!

Вече споменах, че по онова време във Фландрия се бях простил с невинността, както впрочем и с някои други неща. Във връзка с което през онзи ден двамата с Хайме Кореас се озовахме край една покрита каруца, превърната в публичен дом, чийто любезен собственик облекчаваше мъжките неволи с помощта на три-четири свои питомки:

По тез зелени брегове немалко грешници ни срещат, когато в късни часове вълнува се кръвта гореща.

Имаше една много гиздава хубавица с кръшна снага, и що-годе млада, която получи голяма част от плячката, придобита при грабежа на Оудкерк от мен и моя приятел. Нямахме пукнат грош, но момата, половин испанка, наполовин италианка, която твърдеше, че се нарича Клара де Мендоса — така и не срещнах лека жена, която да не твърди, че произхожда от някой прочут благороднически род, като например Мендоса или Гусман, дори всъщност да е свинарка, — погледна с добро око на нас. Причината за това ми убягва, но навярно причина за нейната благосклонност бе младостта ни и още поверието, че младият и благодарен клиент винаги ще се връща при теб. Отидохме да се поперчим покрай нея — предпочитам да се изразя така, вместо да уточнявам какви нужди ни водеха там.