— Мамка му, гадна битка се очертава — чух да казва капитан Брагадо.
— Поне не са повлекли и артилерията — вметна знаменосецът Кото.
— Засега.
Притворили леко клепачи под широкополите шапки, подобно на останалите испанци и те наблюдаваха с око на професионалисти проблясването на пиките, ризниците и шлемовете, изпълващи надлъж и нашир пространството срещу легиона на Картахена. Отделението на Диего Алатристе беше преден отряд. С готови аркебузи със запалени фитили и подпрени на стойките заредени мускети, те образуваха защитен ръкав за лявото крило на строения легион, пред настръхналите пики на леките пехотинци отзад — всеки копиеносец на един лакът разстояние от другия, първите готови с копия на рамо, вторите — целите в желязо, с шлемове, нашийници, нагръдници, брони — подпрели пиките, дълги двайсет и пет педи, на земята в очакване. Аз стоях на такова разстояние от Диего Алатристе, че ако ме повика, да мога да го чуя. Бях готов да хукна към него и другарите му с каквото потрябва — барут, оловни куршуми от по една унция или вода. Погледът ми сновеше между все по-гъстите редици на холандците и невъзмутимия вид на моя господар и на останалите. Всички стояха мирно по местата си, не разговаряха, с изключение на някоя забележка, отправена шепнешком към стоящите най-близо, някой красноречив поглед на едната или другата страна, смотолевена фраза, тиха молитва, засукване на мустаци или прокарване на език по пресъхналите устни. Чакаха. Възбуден от неминуемостта на сражението и в порива си да бъда полезен, аз отидох при Алатристе, за да видя дали иска да се освежи или има нужда от нещо друго. Но той почти не ми обърна внимание. Тъпата страна на аркебуза му бе подпряна на земята, ръцете му бяха върху цевта, фитилът димеше и се навиваше в лявата му ръка, светлите му очи гледаха съсредоточено вражеските полкове. Периферията на шапката му бе смъкната ниско над лицето, нагръдникът от биволска кожа беше добре стегнат под ремъка с барутниците и избелялата червена лента, на която висяха шпагата и бискайската кама. Орловият профил, подчертан от огромните мустаци, загорялата кожа на лицето и хлътналите, небръснати от предния ден страни го правеха да изглежда по-слаб от обичайното.
— Гледай наляво! — предупреди за опасност Брагадо, мятайки на рамо късото капитанско копие.
Отляво между торфищата и близките дървета, се разтъпкваха холандци от леката кавалерия, проучващи терена. Без да чакат други заповеди, Гароте, Лоп и още пет-шест стрелци пристъпиха напред, сипаха малко барут в паничките, прицелиха се внимателно и обсипаха с градушка от куршуми еретиците, които дръпнаха юздите и се оттеглиха без помайване. От другата страна на пътя неприятелят вече беше стигнал легиона на Соест и обстрелваше с аркебузен огън, на който валонците отвръщаха достойно. От своето място видях многочислена бронирана кавалерия да приближава с намерението да ги нападне. Видях как валонските пики се накланят — бляскав сноп от стоманени остриета, готови да ги посрещнат.
— Ето ги, идват — каза Брагадо.
Поручик Кото, с лека броня и ризница от железни халки — като знаменосец той беше изложен на всякакъв род противникови удари, — грабна пряпореца от ръцете на подпоручика и отиде да се присъедини към другите знамена в средата на легиона. От дърветата и плетищата, очертаващи се срещу нас на фона на първите коси слънчеви лъчи, холандците започнаха да изскачат със стотици, като стягаха редиците си, щом достигнеха полето. Крещяха силно, за да си вдъхват кураж. Е, имаше и немалко англичани с тях, толкова гръмогласни в битка, колкото и в пиенето. Без да спират да напредват, те се подреждаха в строен ред на двеста стъпки от нас, стреляйки с аркебузите, още преди да сме попаднали в обсега им. Вече споменах пред ваши милости, че макар да бях врял и кипял във Фландрия, това беше първото ми голямо сражение на открито бойно поле и никога дотогава не бях виждал как твърдо очакват щурма испанците. Най-странна беше тишината, с която чакаха, абсолютната неподвижност, с която тези редици изпити, брадясали мъже, произхождащи от най-недисциплинираната страна на света, наблюдаваха приближаването на врага — нито звук, нито трепване на лицето и тялото, което да не е регламентирано в устава от нашия господар краля. Тъкмо в този ден, срещу мелницата на Руйтер проумях всъщност защо нашата пехота беше, и още известно време щеше да продължи да бъде, най-страховитата в Европа. В битка легионът представляваше дисциплинирана, съвършена военна машина, в която всеки войник знаеше точно ролята си. В това се криеше силата и достойнството им. В тази разнолика войска, съставена от благородници, авантюристи, мошеници и от утайката на Испаниите20, възможността да се сражават доблестно за католическата монархия и за истинската вяра носеше всекиму, дори на най-долния, признание, непостижимо по друг начин:
20
Множественото число се употребява предвид множеството отделни кралства, обединени от испанската корона. — Б.р.