VII Обсадата
От Иниго Балбоа
за дон Франсиско де Кеведо,
кръчмата „Дел Турко“, улица „Толедо“,
до Пуерта Серада, Мадрид
Скъпи дон Франсиско,
Пиша на Ваша милост по настояване на капитан Алатристе, за да се уверите, както казва той, в моя напредък в писането. Затова простете грешките ми. Ще Ви съобщя, че напредвам с четенето, доколкото е възможно, и използвам всеки случай, за да се упражнявам в краснопис. В свободните мигове, които в живота на носача и на войника са колкото в живота на другите или дори повече, уча от отец Салануева склоненията и глаголите на латинския. Отец Салануева е капелан на нашия легион и, казано съвсем по войнишки, е на левги разстояние от същинския свят човек. Но има неуредени сметки с моя господар и му дължи услуги. Истината е, че се грижи много за мен и ми посвещава цялото си време, когато е трезвен (той е от тези свещеници, които употребяват виното по-скоро за пиене, отколкото за причестяване), за да подобри възпитанието ми с помощта на едни „Коментари“ на Цезар, а също и с книгите на Стария и Новия Завет. Споменавайки за книги, трябва да благодаря на Ваша милост, задето ми изпратихте „Знаменитият идалго дон Кихот де ла Манча“, втората част на „Знаменитият идалго“, която чета с такова удоволствие и наслада, с каквито и първата.
Що се отнася до живота ни във Фландрия, Ваша милост сигурно вече знае, че в последно време настъпиха някои промени. Със зимата приключи и престоят ни като гарнизон по продължението на река Остер. Старият легион на Картахена е под самите стени на Бреда, участваме в обсадата. Тежко е, защото холандците са се укрепили доволно добре. Правим все едно и също: ров и контраров, мина и контрамина, окоп и контраокоп, тъй че грохваме и приличаме по-скоро на къртици, отколкото на войници. Това води до такива неудобства, мръсотия, пръст и бълхи, че повече няма накъде. Освен това е работа, която ни излага на набезите и атаките, които извършват ония от града и на нестихващия огън на стрелковата част. Стените на града не са от пръст, а от тухли. Това намалява ефекта от атаките на артилерията ни. Градът се защитава от петнадесет добре защитени укрепления и ровове с четиринадесет равелини24. Фортификационната система е организирана така добре, че стени, укрепления, равелини, трапове и ровове се пазят едни други, така че всяко приближаване на нашите се оказва много трудно осъществимо и струва усилия и жертви. Защитата се води от холандеца Юстин фон Насау, роднина на другия Насау, Мориц. Разправят, че вътре има французи и валонци при Гинекенската порта, англичани при Болдукската, фламандци и шотландци при Антверпенската. И всичките — все опитни бойци. Тъй че е невъзможно да се превземе града с щурм. Оттук и необходимостта от търпеливата обсада, която с цената на много труд и жертви нашият генерал дон Амбросио Спинола поддържа с петнадесет легиона от народи, изповядващи католическата вяра. Измежду тях испанците, както обикновено, са най-малобройни, но пък винаги се използват в най-рисковите задачи, изискващи опитни и дисциплинирани бойци.
Ваша милост би бил очарован да види със собствените си очи обсадните съоръжения и изобретателността, с която са измайсторени. Със сигурност са изумителни за цяла Европа, защото всяко село и всяко укрепление около града са свързани с окопи и крепост, за да възпрепятстват излизанията на обсадените и за да се предотврати идването на помощ отвън. В нашия лагер понякога с цели седмици не спираме да работим с кирката и лопата, вместо с пиките и аркебузите.
Страната е равна, с ливади и дървета, с малко вино, с лоша, болна вода, опустошена и ограбена от войната. Тъй че провизиите са оскъдни. Крина жито струва осем флорина, когато го има. Дори цената на ряпата е хвръкнала до небесата. Жителите и продавачите от съседните селца се осмеляват да носят храна в нашия лагер само крадешком. Някои испански войници, за които гладът стои над репутацията им, ядат месото на умрелите коне, отвратителна храна. Ние, носачите излизаме да набавяме фураж понякога много далеч, дори в неприятелска територия, излагайки се на обстрела на артилерията на еретиците, която сегиз-тогиз уцелва някого от пръснатите насам-натам хора. Собственият ми живот немалко пъти е зависел от това колко здрави са краката ми. Мизерията е голяма, както казах, и в нашите окопи, и в града. Това се оказва в наша полза и в полза на истинската вяра, понеже французите, англичаните, шотландците и фламандците, тия, които пазят града, са свикнали на по-охолен живот, та гладът и лишенията ги изтерзават повече, отколкото нас в лагера, по-специално испанците. Тук повечето хора отдавна са свикнали да страдат в името на Испания и да се бият извън нея, като не очакват друго, освен къшей сух хляб и малко вода или вино, за да могат да го преглътнат.