На следващия ден, под погледите на войниците от нашите окопи и на неприятеля от противниковите окопи и от височината на стените, петима мъже се отделиха от нашата фронтова линия, насочвайки се срещу други петима, които излизаха от Болдукската порта. Последните, според слуха, плъзнал из лагера, бяха трима холандци, шотландец и французин. Що се отнася до нашите, капитан Брагадо беше избрал за пети в компанията подпоручик Миная, по произход от Сория, на тридесет и няколко години, верен и храбър, с яки крака и здрава ръка. Едните и другите вървяха с по два пистолета и шпага на кръста, без ками. Можеше да се предположи, че тези отсреща бяха предпочели да не включват в двубоя дага, защото всеизвестно беше колко опасни бяхме ние, испанците, отблизо с това хладно оръжие.
Аз се бях върнал предишния ден от тридневна обиколка за снабдяване с провизии — с една група носачи стигнах чак до бреговете на река Маас, — и сега бях сред тълпата с приятеля ми Хайме Кореас, прав, над чувалите на окопите, без риск да ме порази изневиделица мускетен удар. Стотици войници зяпаха отвсякъде и се говореше, че самият маркиз Де Балбасес, нашият генерал Спинола, също наблюдава двубоя заедно с дон Педро де ла Дага, другите офицери и командирите на останалите легиони. Колкото до Диего Алатристе, той стоеше в един от предните окопи с Копонс, Гароте и останалите от отделението, много смълчан и много спокоен, без да откъсва очи от опасния сблъсък. Подпоручик Миная, несъмнено в течение на събитията благодарение на нашия капитан Брагадо, направи жест на добро другарство: пристигна рано-рано и поиска от Алатристе да му заеме единия от пистолетите му, под предлог, че имал проблеми със своите, и сега вървеше към врага с това оръжие, затъкнато на кръста му. Последното говореше много в полза на доблестта на Миная и за това, че в рамките на взвода въпросът беше разрешен. По повод на това ще кажа, че много години по-късно, след битката при Рокроа, когато криволиците на съдбата ме превърнаха в офицер от гвардията на нашия крал, имах възможността да помогна на един млад редник с фамилията Миная. Направих го, без да се замисля, в памет на деня, в който баща му прояви благородството да излезе да се бие на открито под стените на Бреда, носейки затъкнат в колана си пистолета на капитан Алатристе.
Та значи стояха те там в онази априлска утрин, мекото слънце грееше отгоре и хиляди очи бяха впити в тях — петима срещу петима. Срещнаха се на ничия земя — малка поляна, която преминаваше във възвишение към Болдукските порти. Нямаше предварителни договорки, нито размахване на шапки, нито любезности — както се приближаваха едни към други, започнаха да стрелят и посегнаха към шпагите. Междувременно и двата лагера, които до момента бяха пазили гробна тишина, избухнаха в неистови викове в подкрепа на другарите си. Зная, че открай време хората на добрата воля проповядват мир, решаване на спорове с помощта на словото, и осъждат насилието. Ала въпреки това, въпреки склонността ми към размисъл, въпреки здравия разум и просветлението, което дават годините и природата, не мога да не потръпвам от възхита пред храбростта на истински смелите. Кълна се, че тези бяха именно такива. При първите изстрели падна дон Луис де Бобадиля, вторият от младите благородници. Останалите се хвърлиха в боя с много мъжество и много стръв. Единият от холандците отнесе куршум, който счупи врата му, а шпагата на войника Педро Мартин прониза корема на друг от другарите му, шотландеца. Но Педро не успя да измъкне шпагата си и като се оказа с два изпразнени пистолета, беше пронизан с нож в гърлото и гърдите и се свлече на земята върху трупа на току-що убития от него шотландец. Колкото до дон Карлос дел Арко, той така добре се справи с французина, който му се падна, че за кратко време, след няколко рязвания с шпага, успя да го застреля в главата. Макар че самият Дел Арко се оттегли от полесражението залитайки, с голяма рана в бедрото. Миная довърши французина с пистолета на капитан Алатристе и рани лошо другия холандец със собствения си пистолет, отървавайки се без драскотина. А Егилус, с куршум в лявата ръка и шпага в дясната, нанесе два много чисти удара на последния неприятел, един в ръката и друг в хълбока, когато еретикът, виждайки се сам и ранен, реши, да не бяга подобно на Антигон30, а да се възползва докрай от това, което има на разположение. После тримата, които бяха на крака, отнеха на противниците оръжията и оранжевите ленти, носени от тях според обичая във войските на Генералните Щати. Щяха дори да довлекат до нашите позиции телата на Бобадиля и Мартин, ако холандците, разлютени от изхода, не бяха изсипали за утеха порой от куршуми. Нашите тръгнаха да се оттеглят предпазливо, но без да губят достойнство. За нещастие един мускетен изстрел прониза Егилус в слабините и макар че той достигна окопите, подпомаган от другарите си, след три дни умря от раната. Колкото до седемте тела на полесражението, те останаха там през целия ден, докато на свечеряване бе уговорено кратко примирие и всяка страна прибра своите.
30
Антигон — име на няколко македонски царе и пълководци от периода IV-III в. пр. Хр. Отстъплението като тактически ход било особено предпочитано от Антигон Едноокия (380–301 пр. Хр.), според Плутарх. — Б.р.