Выбрать главу
АЛОНСО В града ли? Как така?
ДОН ФАДРИКЕ В града ли, казваш? Каквато и да е заповедта, врагът не бива там да се показва!
ДОН ВИСЕНТЕ Е, господа, да видим какво сега ще каже генералът. Така ли ще оставяме града?
ДОН ГОНСАЛО Да, няма спор, това ще е беда, но подчинението не проваляй!
ДОН ФАДРИКЕ Заповедта е важна без съмнение, но може да не й се подчиним, изпаднем ли в подобно положение!
ДОН ВИСЕНТЕ Спокойно, дързостта да стихне и вижте как във този миг и вятърът дори утихна, и слънцето приведе лик да види този храбър мъж как хората си призовава как праща ги още веднъж и те срещу врага застават. Не виждате ли само как отново преграден е пътят и може да измрат до крак, но вече няма да отстъпят? Геройство туй е, Карлос Рома, и то ти носи вечна слава, дано испанската корона дари те, както заслужаваш — със санове и еполети, със гербове и със награди, защото твоят подвиг светъл на всички ни дари отрада. Италианците отново на бойното поле се връщат дано със тази смелост нова успехът им се върне също! На нас, на храбрите испанци не се зловиди чужда слава — да, виждам, днес италианци венеца лавров заслужават!
ДОН ФРАНСИСКО ДЕ МЕДИНА Но не по-малка чест се пада на тез, що знамето спасяват, и те без милост и пощада до смърт под него се сражават. Испанци шепа бяха само, поведени от Де ла Дага, но за стотина смели бяха и само с голите си шпаги те англичаните възпряха.
ДОН ГОНСАЛО Кажете ми, кой там напред ги води — по смелост той на Хектор не отстъпва!
АЛОНСО Диего Алатристе-и-Тенорио, пред него всеки враг от страх изтръпва, тоз мъж израсъл е сред звън стоманен и като Марс във битки е отхранен.
ДОН ГОНСАЛО Дано в тоз ден на слава и Алатристе с почести покрият от Рома не по-малко заслужава — той редом с тез, които там се бият Испания с победата дарява — дано Терхейден никой не забравя!
ДОН ФАДРИКЕ Да, ето как позорно фламандците си плюят на петите. Ще трябва скоро кротко и покорно да ни отворят на града вратите; врагът обърнат в бягство и разбит е — Испания, с победа увенчана, отново гордо челото си вдига светът разбра — владеем ний земите оттук, та чак додето поглед стига!

Трябва да се отбележи, че стиховете в курсив са взети от оригиналния ръкопис, тъй като не са намерени отпечатани в „Първата част на Комедиите на дон Педро Калдерон де ла Барка“, събрани от дон Хосеф, негов брат, видяла бял свят в Мадрид, през 1636 г., както не е открита и причината, поради която поетът ги е премахнал.