— Аз пък — някак сурово заговори старият, — мъчително се отегчавам, че писателите свеждат ролята си не до духовни водачи на народа, а се преструват на летци в облаците. Кое ще ни интересува, ако не тези, които ще се разпореждат със съдбините на тая земя и на тоя народ.
Започна оживена разпра. Младенов млъкна. Той направи движение, което издаваше недоверието му, че някога може да се съгласи с мислите на стария. Но другите намериха повод да разговарят със страст. Старият разправяше примери от най-близката действителност. За него всичко се намираше в хаос. В първите редици, винаги близо до властта, той виждаше най-тъмни личности. Със скръб разкриваше, че малцината идеалисти стоят настрани и бездействат.
Младенов не слушаше. Той наистина беше от ония, които са решили всички проблеми, които се отнасят до уредбата на държавата, но са безволни пред по-сложните въпроси за живота изобщо и водят безполезно съществуване. В своите книги той описваше почти винаги себе си. Очертаваше се като мечтател без сила и голяма вяра, нежен и печален. Единствената деятелност, която проявяваше с мъжественост и отговаряше на външността му, беше неговата влюбчивост. Хората с право можеха да подозират връзка между него и госпожа Здравева, можеха да говорят и за много други, но той изживяваше напоследък истинска тревога само по една единствена и нищо още не бе дало повод на хората да подозират тия връзки. Да, наистина госпожа Здравева му подметна нещо, но надали и тя предчувстваше докъде е стигнала работата. В своето желание да уязви, тя му бе загатнала нещо и от семейните тайни на Струмски. Какво беше казала тя? Да, госпожа Струмска се чувствала доста изоставена от полуболния си мъж. Младенов посрещна тия думи с истинско втръсване, но цинизмът на любовницата, която той пренебрегваше, все пак му направи впечатление. Без да иска да мисли за тая особеност в семейния живот на Струмски, той започна да се надява на снизходителност от младата жена. От чая у Здравеви не беше я виждал и истински се измъчваше, но това бяха хубави дни. Той имаше цел, имаше за какво да мисли, към какво да се стреми, и неговата склонност да гледа с присвити устни на живота изчезваше.
Гледаше през широката витрина на сладкарницата към булеварда и се надяваше да я види сред гъмжилото от хора, които бавно правеха вечерната се разходка. Тоя път беше решил да я спре. Имаше толкова много да ѝ говори. Въпреки нейното малко рязко държание, той нямаше да загуби смелост и ще я спре.
В разговора старият Ведров спомена името на Здравева. Младенов се вслуша. Обикновените баналности, че Здравев изкористявал положението, за да се издигне. По дявола!
Обърна отново глава към булеварда и изведнъж скочи. Станаха всички в сладкарницата.
От булеварда се чуха един след друг три гърмежа. Тълпата изплашена се разбяга. Точно срещу сладкарницата, до трамвайната линия за миг мястото се очисти и всички видяха там един паднал човек. По улицата нагоре един стражар и пет-шест граждани тичаха след някого.
Младенов и всички посетители излязоха на улицата.
— Какво става? Кого убиха?
— Убиха ли някого?
Тревожни въпроси се понесоха шепнешком от уста на уста.
въведоха в сладкарницата една жена, припаднала от страх. Тя вървяла точно до убития. Един разправяше, че всичко видял. Той вървял след някакъв господин от Народното събрание към ъгъла насам. Между него и господина ходел някакъв младеж с каскет и черни дрехи. Точно при ъгъла изведнъж младежът започнал да стреля в гърба на господина.
Около трупа на убития се бяха събрали стражари, скоро пристигна приставът на участъка и няколко цивилни лица.
Почти веднага между тълпата се разчу:
— Убит е Загоров, Любен Загоров, депутатът от болшинството.
Глава X
Разносвачът на писма минаваше точно в четири часа. Ася отдавна беше отишъл на работа. Госпожа Струмска седеше на дивана в кабинета, присвита и заслушана. Ще получи ли писмо и днес.
Преди седмица тя получи писмо от някакъв непознат. Отвори го с любопитство, прочете първите редове и се учуди, после го накъса и хвърли с недоволство. Как можеха да ѝ пращат такива писма? Кой безумец бе намислил да споделя с нея сърдечните си настроения? По почерка на плика тя позна, че второто писмо, което получи на другия ден, е от същия непознат. Разносвачът го беше пуснал под вратата и тя нямаше възможност да не го приеме. Без да го отвори, тя сложи писмото на масата на Ася, за да го види, когато се върне. Но когато привечер чу стъпките му, избърза и прибра писмото. Съвсем неочаквано у нея се яви желание да го скрие. Тя стана неволна съучастница на непознатия и, смутена и измъчена от колебание, не спомена и дума на мъжа си за писмото. На сутринта, след като Ася излезе, тя го прочете. Тогава се засрами от себе си.