Тя отвори очи и видя лицето му и това лице — потно, тлъсто и разкривено от похотливост — възвърна отново съзнанието ѝ. Като проблясък от друг свят премина в главата ѝ мисъл за мъжа ѝ, за нейния дом. Спомни си как дойде Здравев в къщата и кой беше той. Сега виждаше най-добре кой е. Алчната уста, която поглъщаше всичко, която искаше да глътне и нищожното, останало за нейния мъж.
Измъкна ръцете си и стръвно ги заби в проклетото лице, после с всички сили блъсна мъжа и скочи. Изнемощяла, тя се залюля няколко крачки, погледна към вратата, изписка и падна в безсъзнание на пода.
Вратата на стаята беше широко отворена, на прага, блед, със страшно неподвижни очи, стоеше Ася. Той остана няколко мига така, после пристъпи до писалището, отвори едно чекмедже. Нито една чертичка от лицето му не помръдваше, нито една дума не отронваха устните му. Вдигна ръка и с ледено спокойствие насочи пистолета си към дивана.
Там, плахо сгушен, стоеше дебелият мъж и поглеждаше с тревожни очи. Потта бе замръзнала по челото му, ръцете му трепереха, сладострастната долна устна висеше като мърша. Когато видя дулото на пистолета, той Вдигна ръце.
— Ася, моля те, чакай да ти обясня.
В стаята екна гръм, след това настана тишина, в която можеше да се чуе туптенето на едно сърце.
Ася гледаше със стъклено неподвижни очи, ръката му с пистолета бе паднала. Притиснат до стената при дивана, онемял от страх, не вярващ на чудото, че е жив, трепереше Здравев. Точно над главата му стената се бе отронила.
Ася притвори очи и сякаш въздъхна. Може би той се радваше, че всичко мина така. В същия миг към него се хвърли Здравев и унизено замоли милост.
Ася сложи пистолета на масата.
— Върви си — каза той и думите му звучаха с презрение. — Аз вярвам, че ние ще се срещнем другаде и ти по-скъпо ще ми платиш.
Здравев се престори, че иска да каже нещо, озърна се към стаята и бързо се измъкна.
Стенният часовник удари шест пъти.
Ася погледна жена си, пристъпи към нея и замислено се загледа в неподвижното тяло.
Глава XVI
Ята лястовички, всички с разперени криле, сини и без глави, стояха неподвижно по тавана. С притворени очи те изглеждаха като че ли хвърчат, но тая върволица от лястовици без глави е нещо грозно.
Ася лежи на диванката и гледа тавана. Той държи дълго очите си притворени и може да се помисли, че спи. Така стои вече целия предиобед.
Сутринта рано дохожда лекар. Госпожа Струмска е зле. Тя лежи в спалнята и изглежда спокойна, само след като е убила нервите си с белите прахове, които я обезсилват и приспиват. Щом те престанат да действат, болната плаче, говори винаги едни и същи думи, от които се разбира, че тя има някакви втълпени представи за себе си. Тя е много отслабнала, но е така нежна и мила с разплаканите си очи!
Лицето на Ася е бледо и строго изопнато. Дълбока бръчка между двете вежди издава съсредоточеността на мислите му. Той вече не вижда обезглавените лястовици по тавана — върху невидима бяла стена, погледът му втренчено разпределя цифрите на една равносметка.
Последното събитие в неговия живот бе отворило очите му по-широко, а в сърцето му събуди чувства по-малко колебливи. Нещо повече, то сякаш раздра маската на нещата и събитията и там, дето все още съзираше добро, изведнъж видя пипалата на влечуго. Чудовището имаше образ и той го виждаше съвсем ясно. То имаше и име и той го шепнеше с глас, като едновременно се подсмихваше на предишната си вяра в доброто. Душата му се вълнуваше издъно. Едно съзнание рязко и смело потушаваше предишните слабости и самозалъгвания. Въздействието на стария художник и рязкостта на някои случки бяха събудили у него склонността да стане проповедник за по-добро. Сега той чувстваше сили да се бори, да унищожава и наказва.
Доброто беше самоизмама за наивните. То не съществуваше вече. Проследяваше всички събития и виждаше подробностите на една жестока комедия, в която той и другарите му са играли ролята на шутове, докато…
В лицето на Здравева той виждаше образа на чудовището, което е изкористявало всяка добра стъпка, но личната омраза към тоя човек не го заслепяваше. Здравев не беше сам, Здравев като личност не би занимавал ума му, Здравев беше система, чудовище с хиляди пипала, което от всяка борба за по-добро правеше локва кръв, за да се храни. Здравев беше символ на злото, срещу което той намираше, че е дошло време да се бори. Това зло унищожаваше равнодушно, но хитро и подло безименните герои на всяка борба. И Илова, и Загорова. Старият Ведров имаше право, неговата картина на действителността беше жестоко истинска. Предрешено, чудовището дебнеше безименните носители и борци на идеи. Днес то е в редовете на воюващата интелигенция, утре е сред тълпите и винаги с една цел — върху труповете на падналите да намери своето благоденствие.