От спалнята долитаха стенанията на Надя. Ася изтръпваше, в очите му блесваха сълзи, после той ги притваряше и стоеше неподвижен със стиснати зъби. Но в този миг той не можеше да не мисли само за себе си, за най-близкото, преживяно от него. Каква жалка роля е играл той!
Бяха дни, когато мислеше за достатъчно, че е изпълнил дълга си в борбата. Имаше ли повече работа? Не. Борбата беше свършена, по-достойни можеха да продължат. Здравев, защо не! Може би той е по-годен за новата работа. В далечината той виждаше осъществена крайната цел и обичаше всички труженици. Всеки да извърши онова, на което е способен. Не му беше жал, че остана забравен, отхвърлен и гладен. Той не търсеше награда за жертвите си. Жертви бяха дали и други. Той знаеше стотици, които се бореха рамо до рамо с него. Техните имена не се чуват. Те всички изпълниха дълга си и не потърсиха награда, защото не търгуваха, а воюваха за ламтежите на душите си.
Какви наивници!
Всичката кръв нахлу в главата му, отвори широко очи и започна да следи дебелата фигура на Здравева, която се изправи пред погледа му.
В борбата него го нямаше. Беше заминал или полежал дълго в някой зимник.
Когато всичко бе спечелено, изведнъж се яви и името му започна да се слага зад всяко дело. Той е герой от борбата, той е народен представител, той е кандидат за министър. Простира ръце и завладява всичко. На страхливеца от зимника сега не липсва смелост за нищо. Той изобличава със своя вестник, убива чрез своите хора. В името на идеала? Не! За лично благоденствие, за насищане на чудовищно лакомство.
Ася стиска очи и зъби и се мъчи да се успокои. Той не трябва да мисли само за Здравева.
Здравев е нищо, ако е сам; той е система, зло, което е завладяло страната. Още по-лошо, той е чудовище с хиляди пипала, което се кърми от всяка борба, когато борците са наивни.
За това трябва да мисли. Загоров имаше право, бедният Загоров имаше право. Хората на идеала и борбата трябва на утрешния ден да бъдат и хора на творчеството, ако не искат да ги изяде чудовището.
За това трябва да мисли!
Когато отвори отново очи, той видя своите приятели — Загоров, Михо и зад тях легионът безименни. Над тях сияеше чисто небе, лицата им изглеждаха добри, вятърът развяваше косите им.
Видението трая само миг и веднага изчезна, очите му го търсеха, но намираха само безглавите сини лястовици по тавана.
Ася стана. В къщата не се чуваше нищо. Белите прахове бяха приспали болната. Опияняващо вълнение галеше тялото и ума на мъжа. Той носеше в сърцето си едно решение.
Глава XVII
Старият художник стоеше пред статива, на който бе поставена новата му картина, която даваше изгледа на утрешния ден. Той я гледаше с вълнение и говореше:
— Утрешният ден е златна нива. В далечината се задават жетварите със сребърни сърпове. Гълъби се мъчат да целунат синьото на небето. Утрешният ден, когато на него сме спрели всичките си надежди, може да бъде само ден на плодородие, на най-топли багри, на излитане до небесата.
На дивана лежеше изопнат Младенов, той погледна с усмивка към стария и проточи:
— Да, и на излитане до небесата, та като се падне оттам, да се свърши цялата комедия.
Сложи главата си на възглавницата, като подложи ръцете си. Помълча няколко мига и изведнъж скочи. Започна да се разхожда из стаята, като се мъчеше да се изправи. Опъваше ръцете си, сякаш костите му бяха счупени. Спря пред стария и продължи:
— Омръзна ми, чуваш ли, омръзна ми. В тая страна всички хора са луди и слепи, които се хвърлят в тъмнината и взаимно се изтребват. От никъде не прониква слънчев лъч. В тая страна не грее слънце. Слънцето е угаснало! Аз съществувам вече тридесет години. Откакто се помня, не зная спокоен ден. Само войни, преврати, пак войни, побоища, революции, бесилки. Тъмно е в тая страна. Кажи, къде по света е така! Да, в Мексико, в Албания. Но аз се отказвам да живея в такава страна. Животът е така хубав, а какво правим ние по време на най-големия разцвет на културата? Не, аз заминавам. Твоята картина, и тая, и предишната са, са глупави с тенденцията, която им даваш. Предпочитам да умра от глад някъде по света, отколкото да дишам тази отрова. Не мислите ли да правите нов преврат, за да се сбъдне утрешния ви ден?
Ведров няколко пъти се опита да го прекъсна.
— Чакай, какво избухна?
в тоя миг в ателието влезе Ася. На вратата той се поколеба, изгледа Младенова, после стария.