Глава II
Ако Ася Струмски трябваше да отговори какъв е Здравев, имаше си готов отговор, който можеше да даде без колебание. Той обичаше приятеля си заради неговата общителност, заради веселия му характер, бистрия му ум и безспорната му хитрост, която по никой начин не минаваше границата на честността. Ася се привързваше лесно и много пъти преценяваше работите твърде снизходително. Точно това бяха казали другите, които също можеха да имат мнение за Здравева. През погледа на тия други Здравев добиваше съвсем нов образ. Неговата общителност някои намираха за ловко приспособяване и желание да се харесва, а във веселия му характер откриваха белези на еротични склонности и животинска алчност.
Всъщност Здравев не можеше да бъде покрит с никакво наметало, защото неговите прояви идеха най-неочаквано. Той можеше да бъде и добър и зъл, и веселяк и циник, и всичко се ръководеше от една хитрост, която не знаеше граници, но която му уреждаше богато живота. На тридесетата си година той беше известен адвокат, пет години по-късно — богат човек. Мнозина се учудваха как се постига всичко това и не можеха да налучкат начините. Пътеките на неговия живот бяха направили най-разнообразни зигзаги. Веднъж той е деятел в партиен клуб, друг път е начело на акционерно дружество. Между това се ожени. Още първата година след сватбата се понесоха най-грозни слухове за семейния му живот. Младата жена много бързо направи къщата му весела, но съпругът изглеждаше от най-щастливите. Някои намираха, че той ловко употребява жена си за да завързва полезни приятелства, други намираха, че затваря нарочно очите си, за да не го укоряват за собствените му прегрешения. Той изглеждаше само щастлив съпруг.
Когато Ася и другарите му започнаха подготовленията за бунта срещу властващото правителство, Здравев се присъедини към тях. Някои настояваха за известна предпазливост към него, защото вярваха на слуховете за близките му връзки с хората на правителството, но те срещнаха съпротивата на другите, които виждаха в Здравева най-горещия си привърженик.
Тая нощ Методи Здравев беше изчезнал за всички…
Гърмежите — ту далечни, ту много близки, не спираха.
Надя Струмска потропа втори път. Тя стоеше вече дълго пред стъклената врата на Здравеви. Най-после госпожата излезе и посрещна изплашена и смутена приятелката си. Не изглеждаше да е спала.
— Каква нощ, моя мила! И Методи замина. Какво може да стане! Господин Струмски не е ли долу?
Отвори вратата на една стая и въведе гостенката си. Надя пристъпи прага и се спря учудена. В гостната стая, на едно канапе седеше непознат млад господин, който лениво пушеше цигара.
Госпожа Здравева попита с глас, в който още тръпнеше смущение:
— Не се ли познавате? Господин Младенов. Писател. Не си ли чувала за него?
Господинът стана и се поклони.
— Госпожа Струмска!
Надя не подаде ръка.
Домакинята поясни:
— Господин Младенов е приятел на Методи. Гърмежите го завариха в къщи и аз не посмях да го пусна в такова време да си върви.
Господинът се усмихна:
— За което трябваше да се лишите от съня си.
Седна и зае предишната си уморена поза с цигара между пръстите. Той беше около тридесет годишен, с широки рамене, мургав, със сини очи, имаше хубави устни и две дълбоки бразди от носа към устата, които придаваха на избръснатото му лице ироничен и властен израз.
Госпожа Здравева искаше настойчиво да внуши невинността на късното посещение. Тя говореше и непрекъснато задаваше въпроси. Разбра се, че дори мъжът ѝ помолил господин Младенов да бъде тая нощ в дома му, а сам той заминал по много важна работа за чужбина.
Надя Струмска стоеше неспокойна от нестихналия страх и смутена от чувството, че е извършила нещо неловко. Разкайваше се, че е дошла. Знаеше, че Здравев работи заедно с Ася и очакваше да намери приятелка и участница в страданието си. Сега разбра, че приятелката ѝ няма защо да се тревожи. Господин Здравев заминал за чужбина и се погрижил да не остане жена му сама. Не лъжеше ли приятелката ѝ? Все едно. При нея не можеше да намери успокоение.
Неочаквано писателят се раздвижи, угаси цигарата си и попита:
— Госпожа Струмска изглежда много разтревожена. Сама ли сте, госпожо, тази нощ?
— Да, мъжът ми не е в къщи.
— Заминал?
— Не.
— Из града?
Господинът се облегна на канапето.
— Неприятно наистина! Тия луди хора кой знае какво вършат тази нощ.
— Кои са луди?
— Не мъжът ви, разбира се. Не чувате ли, тая нощ е истински ад из града. Говори се за скорошен преврат. Може би тая нощ са се опитали. Навярно вашият мъж е останал като мен от, предпазливост, у някои познати.