Неговият глас беше суров, когато говореше за другите, и неочаквано ласкав и мек, когато ставаше дума за нейния мъж. Тя не го поглеждаше, но усещаше, че той не снема очите си от нея. Стоеше изтръпнала — насреща госпожа Здравева ѝ се усмихваше. Едва сега забеляза, че домакинята е облечена съвсем леко, с нейната копринена рокля за приеми. Тая жена беше руса, свежа, със силно начервени устни, ръцете ѝ бяха голи и тя, под замъглената от абажура светлина, изглеждаше неприлично сластна.
Стана. Не ѝ се стоеше вече в тая стая. От нейната обърканост, точно в този миг изплува едно енергично чувство. Спомни си думите на господина и почти грубо повтори:
— Кои наричате луди?
Стори ѝ се, че нейният мъж е оскърбен и с неочаквана пламенност, зад която се криеше любов и отчаяние, заговори:
— Тия ли, които жертват живота си тая нощ? Вие сте писател. Много добре. И наричате луди тези, които са идеалисти и герои?
Говореше за множеството, а мислеше само за съпруга си. Той беше идеалист и герой. Собствените ѝ думи я разчувстваха и внезапната пламенност се стопи в неутешима скръб. Очите ѝ се напълниха със сълзи, поиска да си тръгне, но не можа да направи и крачка, седна отново, покри лицето си с ръце и неудържимо зарида.
Младенов стана изненадан и разтревожен. Госпожа Здравева избърза към нея и я прегърна. Господинът заговори меко, сякаш галеше:
— Нима ви оскърбих? Може би се изразих грубо. Но, наистина, помислете, за какво жертват живота си тия хора. Да, те са герои. Вие имате право. Ах, не плачете. Признавам, те са герои и идеалисти. Но за какво е техният героизъм, какъв е идеалът им? Там е разликата между моето и вашето схващане. Аз мисля, че животът е по-ценен, за да не се пропилява в борба срещу едно правителство, да речем.
— Мила моя! — ласкаво шепнеше домакинята и галеше косите на разплаканата.
Надя Струмска се изправи, за миг погледна писателя, после приятелката си. Неволно на устните ѝ се яви лоша усмивка, сякаш искаше да ухапе. В тоя миг тя знаеше съвсем определено за какво друго може да жертва тоя господин живота си и за какво би скърбяла госпожата с голите сладострастни ръце. Не каза дума. Извърна се и тръгна.
Здравева я придружи през вестибюла до вратата. Сложила ръка на рамото ѝ, тя шепнеше:
— Защо не останеш, Надя? Какво ще правиш долу сама? Младенов не искаше да те оскърби, само че той си има съвсем особени мнения. После, помисли, не бих ли се обидила и аз? Та не е ли и Методи в тая работа?
Надя бързо слезе по стълбите. Тя знаеше, че и Здравев е в „тая работа“. Докато отключваше вратата на техния етаж, за първи път се запита:
„Но защо точно тая нощ е заминал?…“
Настъпваше утрото. Нещо извънредно бе станало през нощта и хората, още недоспали, но успокоени малко от светлината на изгряващия ден, подаваха глави из прозорците, излизаха пред дворните врати и търсеха с очи да дойде някой и да им обясни станалото. Някои по-смели тръгваха по улицата, отиваха до ъгъла и поглеждаха.
От различни краища на града долитаха необикновени вълнения и отново прогърмяваха пушки, но тия изстрели приличаха по-скоро на безцелните изстрели от добро настроение. Пред някои врати се събираха съседи.
Надя влезе в спалнята. Тя изглеждаше тъжна и измъчена, но вече не плачеше. Беше разбрала нещо и това ѝ възвърна вътрешните сили, за да гледа на събитията с героично самопожертване. Сега можеше със спокойствие да мисли, че нейният мъж е в огъня на една опасна борба. Дали си струваше да се излага толкова за своите идеи! Думите на писателя не бяха я разколебали. Тя чувстваше малко гордост заради Ася. Но зад това спокойствие, зад това величие на саможертвата се криеше повече мъка. На нея ѝ действаше разликата, която тя направи между писателя Младенов и мъжа си, но тя би умряла същия миг, в който биха ѝ съобщили, че Ася няма да се върне. От тая нощ тя го обичаше с обожание, страх и неукротима мъка.
Нямаше сили да се крепи от умора, но не можеше да спи. Седна на неговото легло и остана неподвижна, чувствителна към всеки шум, който можеше да я предизвести за неговото завръщане.
В тая утрина градът се опиваше от новости. Изведнъж се узна. Имало преврат, който сполучил. По улиците тръгнаха тълпи. Увлечението завлече някои към участъците и казармите, дето си предлагаха услугите на новата власт. Към шест часа се пуснаха вестниците.
Беше хубав, слънчев ден. Оживлението, затворените магазини — придаваха празничност на града. Дали всички се радваха за успеха на заговорниците или бързо се приспособяваха към по-силните! Вестниците даваха подробности за извършеното.