Геомагнитна буря: естествено, буря от слънцето, причината за красивото северно сияние. Умът й, изглежда, беше блокирал от растящата жега в залата — Шивоун се почувства глупаво, че не се е сетила веднага.
Но започваше да си спомня елементарната физика. Геомагнитната буря, флуктуация на земното магнитно поле, индуцираше електричество по енергийните кабели, които бяха просто далекопроводи. И тъй като индуцираният ток беше прав, докато генерираният бе променлив, системата бързо щеше да се разпадне.
— Електрическите компании внасят, главно от Франция — продължи Филипа. — Но и французите са в беда.
— В системата трябва да има някакъв толеранс — възрази Шивоун.
— Ще се изненадаш — обади се Тоби Пит. — От петдесет години нашите енергийни нужди растат, обаче ние се съпротивляваме на строежа на нови електростанции. После имаме пазарни сили, гарантиращи, че всеки компонент, който инсталираме, разполага само с капацитет да изпълни предназначението си — при това на най-ниската възможна цена. Затова нямаме абсолютно никаква възстановителна способност. — Той се прокашля. — Извинете ме. Това е любимата ми тема.
— Най-сериозният конкретен проблем е изключването на климатичните системи — мрачно отбеляза Филипа. — А още няма обед.
Зноят на британското лято през 30-те години на XXI в. взимаше много жертви.
— Сигурно умират хора — механично каза Шивоун. Чак сега й хрумна тази простичка мисъл.
— О, да — потвърди Филипа. — Възрастни, съвсем малки деца, болни. И не можем да стигнем до тях. Даже не знаем колко са.
Няколко екрана запремигваха и угаснаха. Това била другата страна на проблемите, обясни Филипа: всички видове комуникационни и електронни системи изключвали.
— Заради сателитите е — продължи тя. — Комуникационните, навигационните, всички реагират. Разпадат се даже сухоземните връзки.
И с разпадането на световните електронни връзки преставаха да функционират интелигентните системи, които участваха във всичко, от самолети, автомобили и сгради до дрехи и дори човешки тела. Онзи нещастник, заключен в хотелската си стая, бе само първият. Търговията замираше с разрушаването на електронните парични системи: Шивоун видя малък бунт пред бензиностанция, където изведнъж започнаха да отхвърлят кредитните имплантанти. Оцеляваха само най-издръжливите мрежи като държавните и военните системи. Оказваше се, че сградата на Кралското дружество все още е свързана с централните служби чрез старомодните фиброоптични кабели — достопочтената организация бе спасена от собствения си отказ да инвестира в по-модерни средства.
— И това е поредният симптом на бурята, така ли? — колебливо попита Шивоун.
— О, да. Въпреки че нашият приоритет е Лондон, кризата не е само местна, нито регионална, нито дори национална. Доколкото можем да определим, защото информационните връзки отказват една по една, проблемът е глобален…
Шивоун видя образ на целия свят, сниман от сателит. Сиянията откъм нощната страна на планетата представляваха изящни, поразително красиви въртопи. Ала светът долу не беше красив. Тъмните континенти бяха очертани от светлините на градовете по техните крайбрежия и долините на големите реки — ала тези огърлици от светлина бяха накъсани. Тъй като пораждаше проблеми в съседните райони, прекъсването на електроснабдяването се разпространяваше като зараза. На някои места електростанциите се опитваха да оказват помощ на други, ала имало конфликти, каза Филипа — Квебек обвинявал Ню Йорк, че „крадял“ част от неговите мегавати. Тук-там Шивоун видя зловещите проблясъци на пожари.
„И всичко това само за два часа — помисли си. — Колко несигурен е светът!“
Но сателитните кадри бяха хаотични и накрая съвсем прекъснаха. Екранът остана бледосин.
— Това е ужасно! Но какво бих могла да направя аз?
Филипа отново я погледна подозрително. „Налага ли се да питате?“
— Това е геомагнитна буря, професор Макгоран. Която главно се дължи на проблеми със слънцето.
— А, затова се обръщате към астроном. — Шивоун потисна желанието си да се засмее. — Аз съм космолог, Филипа. Не съм се сещала за слънцето още от студентските си години.
Тоби Пит я докосна по ръката.
— Но си кралски астроном — тихо й напомни той. — Те са изчерпали решенията си. Към кого другиго да се обърнат?
Естествено имаше право. Шивоун винаги се бе питала дали кралският указ и мъглявата обществена известност, която вървеше с него, си струват главоболието. Първите кралски астрономи, мъже като Фламстийд и Халей, бяха ръководили обсерваторията в Гринуич и бяха прекарвали повечето си време в наблюдение на слънцето, Луната и звездите за целите на корабоплаването. Сега обаче нейната задача се изразяваше във фигурантско участие в конференции като днешната или я превръщаше в лесна мишена на мързеливи журналисти, търсещи цитати — а явно и в последно убежище за политици в криза.
— Напомни ми да си подам оставката, когато всичко това приключи — отговори му тя.
Тоби се усмихна.
— Но дотогава… — Той се изправи. — Искаш ли да ти донеса нещо?
— Кафе, ако успееш да намериш. Ако не — вода. — Шивоун вдигна телефона до ухото си. Изпитваше угризение, че изобщо не е забелязала прекъсването на сигнала. — И трябва да се свържа с майка си. Можеш ли да ми осигуриш сухоземна връзка?
— Разбира се. — Тоби излезе от залата.
Шивоун отново се обърна към Филипа.
— Добре. Ще направя всичко възможно. Не прекъсвайте връзката.