Тя се усмихна.
— Добре, благодаря. И се пазете.
— Непременно. Лека нощ, госпожо.
Шивоун се обърна и тръгна към асансьора. Сиянието бе достатъчно силно, за да хвърля разсеяна сянка върху бетонната платформа пред нея.
04:51 (лондонско време)
В апартамента тихо прозвуча нова аларма и Бисиса погледна циферблата на синята светлина на безполезния стенен екран.
— Наближава пет — каза тя на Мира. — Скоро слънцето ще изгрее. Мисля…
Алармата внезапно спря и циферблатът на часовника стана черен. Синята светлина на екрана се усили, затрептя и угасна. Сега единствената светлина в стаята бе пламъчето на свещта, която мъждукаше на пода.
Лицето на Мира изглеждаше огромно в ненадейния мрак.
— Чуй, мамо.
— Какво? А, да. — Бисиса чу уморено трополене, което трябваше да е угасващата климатична инсталация.
— Мислиш ли, че спря токът?
— Сигурно. — Мира понечи да каже още нещо, ала Бисиса вдигна показалец, за да я накара да замълчи. В продължение на няколко секунди двете напрегнато се вслушваха.
— Чуваш ли? — прошепна Бисиса. — Навън. Няма трафик — като че ли всички коли едновременно са спрели. Няма и сирени.
Сякаш някой беше махнал с вълшебна пръчица и просто бе изключил електричеството в Лондон — не само онова, което идваше от големите електростанции, но и независимите генератори в болниците и полицейските участъци, автомобилните акумулатори и всичко останало, чак до клетъчните батерии в часовника на китката й.
Ала имаше друг шум, чу тя: човешки викове, писък, звън на стъкло… експлозия. Бисиса се изправи и отиде при прозореца.
— Струва ми се…
Запращя електричество. После стенният екран избухна.
Мира изкрещя, когато отгоре й се посипаха хиляди стъкълца. Искрящи електронни части заваляха по килима и той започна да тлее на места. Бисиса се втурна към дъщеря си.
— Мира!
41
Небесният палат
07:04 (лондонско време)
Шивоун бе прекарала двата часа след изгрев-слънце в големия оперативен център, организиран на един от средните етажи на Евроиглата. Стените бяха покрити с гигантски екрани и хората работеха на множество редици бюра, вторачени в мъждукащите екрани. Оттук премиер-министърът на Евразия се опитваше да следи какво става в огромните му владения и в останалите части на планетата. Всичко това излъчваше атмосфера на отчаяна енергия, почти на паника.
В момента големият проблем не беше топлината, отделяна от слънчевата буря, а нейната електрическа енергия, ЕМИ — електромагнитният импулс.
Щитът бе оптимизиран така, че да елиминира най-голямата опасност за Земята, енергийния пик на бурята във видимия спектър. Но наред с тази видима светлина със светлинна скорост дойде и доза високочестотна радиация, гама и рентгенови лъчи, от които щитът не осигуряваше защита. Невидимият удар от космоса беше опасен за незащитени астронавти — Шивоун знаеше, че Бъд и неговите екипи са се скрили където могат. Земната атмосфера бе непроницаема за радиацията и щеше да спаси населението на планетата от непосредственото й въздействие. Проблемите обаче идваха с вторичните й ефекти.
Самата радиация може и да не стигнеше до повърхността, ала енергията, пренасяна от всички тези яростни малки фотони, трябваше да се освободи някъде. Всеки фотон се заби в атом от високите пластове на земната атмосфера, освобождавайки по един електрон. Електрически заредените електрони бяха впримчени в магнитното поле на Земята, поемаха все повече енергия от космическата радиация и се движеха все по-бързо — и накрая изпуснаха енергията си като импулси електромагнитна радиация. Докато Земята неуморно се въртеше под ударите на слънчевата буря, високо над планетата премина тънък облак от измъчени електрони и посипа сушата и морето с енергия.
Вторичната радиация щеше да премине през човешката плът, без да срещне никакво съпротивление. Но тя индуцираше електрически ток в дългите проводници като електрически кабели и дори антени. Електрическите уреди бяха връхлетени от енергийни вълни, достатъчно мощни, за да ги унищожат или даже да ги накарат да избухнат: електричеството спря във всички лондонски сгради, всяка готварска или отоплителна печка се превърна в потенциална бомба. Все едно че 9 юни 2037-а се повтаряше, въпреки че физическата причина бе малко по-различна.