Колкото до самата Земя, обрамчена в тези търпеливо събрани образи, тя приличаше на Венера, помисли си Шивоун, дрипава, покрита с дим Венера.
Трилиони тонове вода бяха изпомпани в облаци, които сега се простираха от полюс до полюс. Облаците бяха разпокъсани от гигантски циклонални системи, мълнии пращяха по лицето на света. В по-големите ширини цялата тази вода все още се изсипваше във вцепеняващи дъждовни и снежни бури. Но в средните ширини главният проблем беше огънят. Докато слънчевата топлина продължаваше да се излива в атмосферата и океаните въпреки бушуващите циклонални системи, големи колкото цели континенти, започваха грандиозни пожари, които поглъщаха градове и гори.
Световните богатства, природни и човешки, бяха удавени или опожарени. Умираха и хора, дори онези, които се бяха скрили в своите изби, пещери и солници, където ги удавяше дъждовната вода или пожарите изсмукваха въздуха им.
На Шивоун й се струваше, че самото оцеляване на човечеството все още е заложено на карта. След четиринайсет часа буря новините от щита не бяха добри — неочакваният гибелен удар на гама-лъчите прекалено бързо изваждаше хората от строя. На Земята куполите и другите защитни съоръжения започваха да падат. Ако положението продължеше да се влошава, мечтите на егоистичните страхливци в Л2 и даже неколкостотинте зажаднели за гравитация завърнали се от Луната с нищо нямаше да променят бъдещето на човечеството.
Опита се да се насили да го почувства, емоционално да разбере онова, което вижда. Ала не можеше да почувства дори смъртта на родната си дъщеря, та камо ли да проумее мъчителния край на своя род. Зачуди се дали ще остане жива, докато тази вцепененост я напусне.
Неочаквано се обади Аристотел:
— Боя се, че трябва да направя едно съобщение. — Изисканият, сериозен глас отекна в оперативния център и всички вдигнаха глави. — Продължавам да губя системи по цялата планета. Взаимосвързаността, от която завися, се разпада. Това е пагубно и за машините…
— Как се чувстваш? — промълви Шивоун.
— Изключително странно, Шивоун — отвърна той в ухото й. — Разкъсвам се, парче по парче. Но съм достигнал момент, в който забравям какво съм изгубил.
После се обърна към всички:
— Затова реших да въведа в действие резервния план, за който се договорихме с премиер-министъра на Евразия Войков, американския президент Алварес и другите световни ръководители.
Прозвучаха нови, уверени гласове.
— Ние сме Талес, на Луната.
— И Атина, на щита.
Талес продължи:
— Нашите системи са по-защитени от тези на Аристотел.
— Затова ще поемем неговите отговорности за управлението на земните системи — прибави Атина.
Тоби Пит погледна Шивоун и направи гримаса.
— Значи това е план „Бе“. Да се надяваме, че ще проработи.
— Съжалявам, че ви напускам — каза Аристотел. — Съжалявам.
— Не съжалявай — разнесоха се шепоти из залата. — Сбогом, стари приятелю.
Последва бездиханно мълчание. Светлините замъждукаха и на Шивоун й се стори, че чува изхълцване в жужащите помпи, които снабдяваха оперативния център със студен въздух.
Тези извънредни мерки бяха предвидени, но предаването на управлението между трите глобални изкуствени интелекта — два от които толкова далеч, че имаше съществено закъснение на светлинната скорост — беше деликатно и не бе имало възможност за репетиции. Никой не беше съвсем сигурен какво ще се случи — най-страшната възможност предполагаше Талес и Атина също да се разпаднат и тогава всичко щеше да бъде изгубено.
Накрая Талес съобщи:
— Всичко е наред.
Тези простички думи бяха посрещнати с взрив на аплодисменти в оперативния център. В този момент този малък триумф, който и да е триумф, носеше огромно облекчение.
После подът се разтърси като от раздвижване на грамадно заспало животно.
Шивоун се обърна към прозореца. Пукнатината в небето се разширяваше и реката от огън ставаше все по-ярка.
18:55 (лондонско време)
Някой настойчиво тропаше на вратата.