— Искаш да кажеш, Юджийн, че твоите модели не са го предвидили, така ли? — предпазливо попита той.
— Да — нещастно призна младият учен.
— И всъщност няма причина да го предвидят, полковник Туук — деликатно се обади Михаил. — Е, навярно някакво такова изхвърляне можеше да се предвиди. Турбуленцията в сърцето на слънчевата буря беше като активна зона. Такива зони изригват и понякога, но не винаги, се свързват с коронални изхвърляния. Ако има причинно-следствена връзка, тя е много дълбока и тепърва трябва да я разгадаем. Тепърва ни предстои да преценим физическите й аспекти, нали разбирате. Пък и нашите модели бяха в състояние да предвидят само голямото изливане на енергия от самата слънчева буря — с което напълно се справиха. Но оттук нататък те се натъкват на сингуларност — място, където кривите продължават до безкрайност и физиката тотално се разпада.
— Внесохме решение за новото развитие — мрачно съобщи Юджийн. — Свързано с производните функции от трети ред. Решението е в сила за по-голямата част от слънцето. Освен за онова гадно копеленце.
Михаил сви рамене.
— Всъщност онзи неестествено силен поток на гама-лъчи, който наблюдавахме в началото на бурята, може да има нещо общо с това. Обаче нямахме време за нови модели, не и след като бурята вече се разразяваше…
— Имате чувството, че самото слънце ви е предало, нали? — попита Бъд. — Защото не се държи така, както сте му казали.
— Опитах се да обясня на Юджийн, че никой не е виновен за това — отвърна Михаил. — Той е най-блестящият ум, с когото съм работил, и без неговите предвиждания…
— Изобщо нямаше да знаем за бурята, изобщо нямаше да построим щита — и нямаше да спасим живота на всички тия хора. — Полковникът въздъхна. — Не бива да се измъчваш, Юджийн. Сега имаме нужда от твоята помощ повече от всякога.
— Нямаме много време — предупреди руснакът. — Движи се много по-бързо от обикновено коронално изхвърляне.
— Обаче днес не е обикновен ден, нали? Колко време имаме?
— Един час — каза Михаил. — Може би по-малко.
Това беше абсурд — Бъд не можеше да повярва. Какво да направи за този един час?
— Какво ни предстои първо?
— Предварителна ударна вълна — заобяснява Юджийн. — Повече или по-малко безобидна — ще се получат много радиосмущения.
— А после?
— После ще ни удари основната маса — отвърна Михаил. — Облак с фронт, широк колкото самото слънце, повече от един милион километра, движещ се право към Земята. Той е необичайно плитък, своеобразна леща. Предполагаме, че формата му е резултат от необикновеното му образуване. Съставен е от релативистични частици — главно протони и електрони.
— „Релативистични“ значи, че се движат почти със светлинна скорост, така ли?
— Да. И притежават огромна енергия. Огромна. Протонът не може да изпревари светлината, полковник, обаче приближавайки се към последната граница, може да пренесе ужасно много кинетична енергия…
— И тия енергийни частици ще нанесат основните поражения — прибави Юджийн. — Това ще е буря от елементарни частици, полковник.
На Бъд всичко това не му се нравеше.
На 9 юни 2037-а подобен облак от бързо движещи се елементарни частици се беше понесъл към Земята. По-голямата част от него бе уловена от земното магнитно поле. Голямата част от пораженията, нанесени през онзи ден, се дължаха на флуктуации в земното поле, които бяха индуцирали електрически ток в земята.
— Този път ще е различно — каза Михаил. — Земята ще участва пряко.
— Какво значи това? — изсумтя Бъд. — Говори по-ясно, по дяволите!
— Тези слънчеви частици носят толкова много енергия, че повечето с лекота ще преминат през магнитосферата и атмосферата… — отговори Юджийн.
— Като куршуми през хартия — поясни руснакът.
Смъртоносен град от радиация и тежки частици щеше да заплющи по суша и море. За незащитения човек той щеше да е като трилиони мънички експлозии, избухващи в клетките му. Деликатните биомолекули, протеините, които изграждаха човека и генетичния му материал, управляващ неговата структура и растеж, щяха да се пръснат. Много хора моментално щяха да умрат. За оцелелите страданията само щяха да бъдат отложени. Даже неродените деца щяха да претърпят мутации, които можеха да ги убият при излизането им от утробата.