Щяха да пострадат всички живи същества на Земята, които зависеха от протеини и ДНК. Дори отделни индивиди да оцелееха, екосистемите щяха да бъдат опустошени.
Юджийн безжалостно продължаваше да говори за дългосрочните проблеми.
— След като облакът премине, въздухът ще е пълен с въглерод четиринайсет заради улавянето на неутрони в азотните ядра. Силно радиоактивен. И даже когато селскостопанското производство се възобнови, цялото това нещо ще навлезе в хранителната верига. Океанските същества ще пострадат най-малко, но…
Бъд разбираше смисъла. Катастрофата щеше да продължи да се разгръща в бъдещето. „Мама му стара!“ — помисли си. И това щеше да започне след час, само след час.
Полковникът импулсивно кликна върху екрана си и наслуки запрехвърля образите на Земята.
Видя последните гори на Южна Америка, толкова упорито запазени, и соевите ниви, които ги бяха изтласкали. Всичко гореше. Видя почти баналните забележителности на човешкия свят, обгърнати в пламъци: Тадж Махал, Айфеловата кула, Сидни Харбър Бридж. Видя огромни пристанища, опустошени от чудовищни бури, смачкани като пеперуди космоплани, срутени мостове в Япония, Гибралтар и над Ламанша, разрушени от мощни мълнии. Въпреки това всички смятаха, че най-страшното е минало, хората навсякъде ровеха из развалините на домовете си, търсеха оцелели, вече се опитваха да поставят ново начало. А сега това! Ами щитът? Без абсолютно никаква защита той определено щеше да бъде унищожен, пометен като лист във вихрушка.
След всичко, което бяха преживели, това му се струваше несправедливо, сякаш някой възрастен променяше правилата на играта точно когато щяха да спечелят. Но може би, смутено си помисли Бъд, ако оная шантава лейтенантка от Великобритания беше права за нейните „Първородни“, тъкмо това се бе случило.
Изведнъж го обзе непреодолим копнеж да е с Шивоун. Ако тя беше тук с него, нямаше да е толкова тежко. Ала това желание бе егоистично — на Земята, където и да се намираше, Шивоун беше на по-сигурно място, отколкото щеше да е на щита.
Той погледна екраните, мрачното лице на Михаил. Усещаше, че хората му го наблюдават — дори в този момент трябваше да мисли за бойния дух.
— Е — каза Бъд. — Какви възможности имаме?
Руснакът само поклати глава. Юджийн нервно се извърна.
Неочаквано се обади Атина.
— Аз имам едно предложение.
Полковникът се сепна. На екрана Михаил зяпна.
— Не се тревожѝ, Бъд. И аз се почувствах също толкова зле, когато разбрах. Но ще преживеем и това, ще видиш.
— Какви ги говориш, Атина? — изсумтя той. — Как ще го преживеем?
— Вече си позволих волността да предупредя властите — спокойно отвърна Атина. — Свързах се с кабинетите на президентите на Евразия и Америка, както и с ръководството на Китай. Започнах този процес, когато слънчевата буря още беше в разгара си. Не исках да те смущавам, Бъд. Ти беше много зает.
— Атина… — започна полковникът.
— Един момент — прекъсна го Михаил. — Дай да изясним нещата, Атина. Ти си пратила предупрежденията си преди да се включим ние. Значи си разбрала всичко това преди ние с Юджийн да съобщим за короналното изхвърляне на полковник Туук.
— А, да — весело потвърди електронното същество. — Предупрежденията ми не се основаваха на вашите наблюдения. Те само потвърдиха теоретичните ми предвиждания.
— Чии теоретични предвиждания? — възкликна Юджийн.
— Обясни ми какво става, Михаил — изръмжа Бъд.
— Изглежда, че тя сама е научила за ядрената буря — смаяно отвърна руснакът. — Атина явно е разработила свои модели, които са били по-добри от нашите, и е видяла наближаващата ядрена буря, докато ние не успяхме. Затова е предупредила властите, докато ние още продължавахме да се борим със самата слънчева буря.
— Аз съм много умна, нали знаете — без следа от ирония рече Атина. — Не забравяйте, че съм най-плътно взаимосвързаното и богато на процесори същество в слънчевата система. Неуспехът на Юджийновия модел, доведен до краен предел, беше напълно очакван. Не че е виновен някой. Ти направи всичко по силите си.
Младежът видимо си наложи да се овладее.
— Но моят модел…
— Стига глупости, Атина — прекъсна го Бъд. — Откога знаеш за ядрената буря?