— А, от януари.
Полковникът се замисли.
— С други думи, когато те включихме.
— Не го разбрах веднага. Отне ми известно време, докато обработя данните, които ми свалихте, и да стигна до заключение. Но резултатът беше ясен.
— Колко време ти отне?… Не, не ми отговаряй на този въпрос. — Толкова интелигентно същество можеше да даде отговора само микросекунди след стартирането си. — Е, щом си знаела за тая опасност още тогава, защо не ни предупреди? — тежко попита той.
Атина въздъхна, сякаш разговаряше с глупаво дете.
— Ами, Бъд, каква полза щеше да има?
Новородената Атина, изведнъж знаеща много повече за бъдещето от своите човешки създатели, незабавно се беше изправила пред дилема.
— През януари щитът вече почти беше завършен — каза тя. — И предназначението му правилно беше съсредоточено върху защитата на Земята от енергийния пик във видимата светлина. Защитата от ядрената буря изискваше съвсем друг проект. Просто нямаше да има време да внесете промените. И ако все пак ви бях предупредила, че сте объркали всичко, имаше опасност съвсем да се откажете от щита, което наистина щеше да е катастрофално.
— И даже днес ни предупреждаваш едва когато е много късно. Защо?
— Пак нямаше да има полза. Преди едно денонощие никой не можеше да е сигурен, че щитът изобщо ще сработи. Дори аз! Едва когато стана ясно, че щитът все пак ще спаси по-голямата част от човечеството, имаше смисъл да мислим за ядрената буря…
Бъд постепенно започваше да разбира. Макар че в много отношения може да бяха далеч по-умни от хората, изкуствените интелекти, дори Атина, понякога проявяваха доста примитивна етика. Атина се бе ориентирала в невероятния морален лабиринт, пред който се беше изправила, с грацията на слон, тъпчещ цветна леха.
И се бе видяла принудена да излъже. Навярно не беше толкова съвършена, че открито да изрази вътрешното си смущение, но то се бе проявило по други начини. Инстинктът на Бъд не го беше излъгал: изправена пред противоречия, възникващи от дълбоко заложените й морални параметри, Атина жестоко се бе измъчвала.
— Винаги съм се опитвала да те защитя, Бъд — сериозно заяви тя. — Всички естествено, но особено теб.
— Знам — предпазливо отвърна полковникът. Сега най-важното беше да преодолеят тази криза, да намерят решение на новия проблем, ако такова изобщо имаше, да не нарушат деликатното равновесие, което бе постигнала тя. — Знам, Атина.
Михаил намръщено се наведе напред.
— Чуй ме, Атина — внимателно започна той. — Ти каза, че има изход. Обеща на Бъд, че ще преживеем ядрената буря. Ти знаеш начин да се справим с нея, нали?
— Да — нещастно потвърди тя. — Не можех да ти кажа, Бъд. Просто не можех!
— Защо?
— Защото щеше да ме спреш.
Минаха няколко минути, докато изкопчат принципа на решението на Атина. Той бе елементарен. Всъщност Михаил и Юджийн бяха знаели всичко за метода много преди съдбоносната слънчева буря.
Земните „радиационни пояси на Ван Алън“16 се простират от хиляда километра над екватора до шейсет хиляди километра от Земята. Там магнитосферата улавя заредените частици от слънчевия вятър, короналните изхвърляния и други явления. Това има практически последици: електрическите части на сателитите в тази зона постоянно се повреждат от силния вятър от заредени частици.
Бяха установили обаче, че е възможно да „източват“ частиците от поясите на Ван Алън, като използват същите нискочестотни радиовълни, за да ги изтласкват настрани. В магнитните полюси те изтичаха от Ваналъновата „примка“ в горните слоеве на атмосферата. Този принцип се използваше от 2015-а, когато в орбита около поясите бяха изведени няколко защитни сателита. Това не изискваше много енергия, научи сега Бъд: само по няколко вата на сателит можеха да съкратят наполовина времето, което един електрон прекарваше в поясите на Ван Алън.
— Обикновено тези прочистващи сателити бездействат — поясни Михаил. — Но се включват след най-силните слънчеви бури… а, и след две хиляди и двайсета, когато ядреното унищожаване на Лахор изхвърли много високоенергийни частици в горните пластове на атмосферата.
— Интересно, че никога не сме наблюдавали поясите на Ван Алън в тяхното естествено състояние — включи се Юджийн. — Точно след тяхното откриване през хиляда деветстотин петдесет и осма Съединените щати взривили две големи ядрени бомби над Атлантика и залели поясите със заредени частици. И оттогава радиопредаванията ежедневно влияят на скоростта, с която се източват заредените частици…