Тази работа трябваше да се върши. Слънцето свети от пет милиарда години, издиша топлина, светлина и слънчев вятър, поток от високоенергийни елементарни частици. Ала не е неизменно. Дори в обикновени времена слънчевият вятър е силен, дупките в короната — отворите във външната атмосфера на слънцето — изливат огромни количества от него. Междувременно слънчевите петна, по-хладни зони, където господстват плетеници от магнитни полета, са забелязани от човека още през IV век преди Христа. Изригванията и мощните експлозии от такива бурни участъци могат да изхвърлят високочестотна радиация и бързо движещи се заредени частици в космоса. Всички тези капризи на „времето“ влияят върху въздушните и електромагнитните пластове, които предпазват Земята.
През по-голямата част от човешката история това е останало незабелязано, освен прекрасните сияния, появяващи се през неравномерни интервали в небето. Но ако хората, общо взето, не са уязвими за бурите в космоса, това не се отнася за създадената от тях електрическа техника. През 2037-а се навършваха близо два века, откакто индуцираният от слънцето електрически ток в телеграфните кабели бе започнал да предизвиква проблеми на техните оператори. Оттогава, колкото по-зависим от техниката ставаше човешкият свят, толкова по-уязвим ставаше и от слънчевите изригвания — както в този ден установяваше Земята.
За една деликатна, силно взаимосвързана високотехнологична цивилизация животът със звезда бе като живот с мечка. Тя може да не ти причини зло. Ала поне трябва да я наблюдаваш много внимателно. И тъкмо затова бяха създали Космическата метеорологична служба.
Макар и функционираща в рамките на Евразийския съюз, Космическата метеорологична служба водеше началото си от по-скромния XX век, когато се беше казвала Център за проучване на космическата среда, съвместна инициатива на такива американски институции като НАСА, Националното управление по океаните и атмосферата и министерството на отбраната.
— По онова време са се събирали откъслечни данни — поясни Михаил. — Взети от научноизследователски спътници, създадени с друго предназначение. И метеорологичните прогнози били само догадки. Но няколко катастрофални слънчеви бури около слънчевия максимум през две хиляди и единайсета принудиха правителствата да инвестират в тази област. Днес получаваме доста изчерпателни сведения, постоянно актуализирани в реално време. Системите за метеорологично прогнозиране се основават на магнито-хидродинамиката, плазмената физика и прочее. Имаме пълна верига теоретично моделиране от повърхността на слънцето до повърхността на Земята…
Ала Юджийн не го слушаше. Посочи един образ във водородния спектър и каза:
— Ето това е проблемът.
Беше новата активна зона. Видимо по-тъмна от околната фотосфера, тя представляваше грозен белег с формата на латинската буква „S“.
— Признавам, че е загадъчно — съгласи се Михаил. — На този етап от слънчевия цикъл не се очакваше такова нещо.
— Обаче аз го очаквах — възкликна Юджийн. — И точно това е въпросът.
— Краят на света ли? — предпазливо попита Михаил.
— Не днес. Това днес е само предвестник. Но ще е много страшно. Затова дойдох тук. Трябва да ги предупредиш. — Очите му бяха огромни и тъмни, налудничави. — Предвижданията ми са с доказана дата.
— Вече ми го каза.
— Въпреки това няма да ми обърнат никакво внимание. Обаче теб ще те послушат. В края на краищата това ти е работата. И сега, след като имаш доказателство, ще трябва да го направиш, нали? Ще трябва да ги предупредиш.
На Юджийн наистина му липсваше всякаква вежливост, със смесица от възмущение и съжаление си помисли Михаил.
— За кого говориш? Кого точно искаш да предупредя?
Юджийн разпери ръце.
— За начало всички уязвими. На Луната. В Космическата станция. На Марс и на борда на „Аврора 2“.
— А на Земята?
— А, да. И Земята. — Той си погледна часовника. — Но на Земята вече се е започнало.
Михаил дълго се взира в лицето му. После повика Талес.
7
Короналното изхвърляне
Шивоун търсеше информация с помощта на екраните в заседателната зала.
Не беше лесно. Слънчевите проучвания и космическата метеорология просто не бяха по специалността й. Аристотел й помагаше, въпреки че от време на време й се струваше малко разсеян — тя с безпокойство осъзна, че ерозията на световната взаимосвързаност, на която се основаваше той, се отразява и на него.