Бисиса стисна ръката на дъщеря си. Мира имаше право. Не можеха да направят нищо друго, освен да чакат под това неестествено небе, във въздух, излъчващ слабо синьо сияние и да видят какво ще се случи.
Мира допи чашата си и изхъмка:
— Дали имат още супа, а?
Част 6
Една одисея във времето
49
Тихият океан
Бисиса гледаше от хеликоптера отдалечената на двеста километра западно от Пърт платформа в морето. Приличаше на петролна платформа, при това малка.
Не можеше да повярва, че ако днес всичко мине добре, това място ще се превърне в първия истински космодрум на Земята.
Хеликоптерът кацна малко тежко и Бисиса и Мира изскочиха навън. Бисиса потрепери, когато тихоокеанското слънце я връхлетя с цялата си сила, въпреки широкополата й шапка. Пет години след слънчевата буря — въпреки че самолетни ескадрили денонощно патрулираха над моретата, теглеха електронно заредени мрежи и изпомпваха химически вещества — озоновият слой все още не бе напълно възстановен.
Всичко това обаче, изглежда, не смущаваше Мира. Тя вече бе осемнайсетгодишна, бе намазана с крем против слънце като майка си, но някак си й стоеше елегантно. Всъщност днес носеше пола, нещо нетипично за нея, дълга и бухната, ала въпреки това явно изобщо не й пречеше, докато слизаше от вертолета.
По стоманената повърхност на платформата беше опънат червен килим, който водеше до няколко сгради и машини с неизвестно предназначение. Майка и дъщеря рамо до рамо тръгнаха по килима. От двете страни се блъскаха репортери с висящи над раменете им камери.
В края на килима чакаше да ги посрещне ниска топчеста жена: премиер-министърът на Австралия, първият абориген, заемащ този пост. На ухото й шепнеше помощник: очевидно я информираше кои са тези странно изглеждащи хора. Поздравите й бяха топли.
Бисиса не знаеше какво да каже, но Мира разговаряше уверено и очароваше всички. Беше си наумила да стане астронавтка — и имаше всички шансове да успее: астронавтиката бе една от най-бързо развиващите се области.
— Затова толкова ме интересува Космическият асансьор — рече тя. — Надявам се скоро да се повозя с него!
Никой не обръщаше много внимание на Бисиса. Днес тя присъстваше тук като гостенка на Шивоун Туук, по-рано Макгоран, ала никой не знаеше коя е, нито каква е връзката й с Шивоун — тя бе поискала така. Обективите обаче не се отделяха от Мира и тя се възползваше от това, малко присмехулно. Човек изобщо не можеше да познае в нея раздърпаната тринайсетгодишна бегълка от онази ужасна нощ след слънчевата буря. Беше станала много интелигентна и самоуверена млада жена — и се радваше на гъвкава красота, каквато майка й никога не бе притежавала.
Бисиса се гордееше с нея, но се чувстваше изоставена от другата страна на някаква неосезаема възрастова бариера. След многобройните удари, които беше претърпяла — преживяванията й на Мир, самата слънчева буря и следващите години на бавно и мъчително възстановяване — тя бе положила всички усилия да изгради наново живота си и да осигури стабилна основа за бъдещето на Мира. Ала в душата й все още цареше хаос и сигурно завинаги щеше да си остане така.
Бурята обаче някак си се беше оказала от полза за младежите по света. Тази нова порода, изглежда, черпеше енергия от предизвикателствата, пред които се изправяше човечеството. Което не бе много утешителна мисъл.
С други хеликоптери пристигнаха още гости и премиер-министърът отиде да ги посрещне.
Насочиха Бисиса и Мира към шатра с маси, отрупани с напитки и цветя, нелепи сред този остров на инженерството.
Навалицата беше голяма, присъстваха известни личности от цял свят, например бившият президент на Съединените щати Алварес, наследникът на британския трон — и много от онези ояли се страхливци, подозираше Бисиса, които бяха прекарали слънчевата буря, спотаени в сенките на Л2, докато всички други бяха понесли ударите.
Между краката на възрастните се провираха дечурлига, повечето под петгодишни — спадът на раждаемостта преди бурята беше последван от бум. Както винаги, малчуганите се интересуваха само един от друг и Бисиса бе очарована от тази напълно независима социална проява, което се случваше под равнището на очите на възрастните.
— Бисиса!
Шивоун си проправи път през тълпата. До нея вървеше съпругът й Бъд, бляскав в униформата на генерал от военновъздушните и космически сили на Съединените щати и ухилен до уши. С тях бяха Михаил Мартинов и Юджийн Менгълс. Руснакът — ходеше с бастун — нежно се усмихна на Бисиса.