— Да я насърча ли?
— Да я разубедиш! Достатъчно се безпокоя и без да гледам как я изстрелват с онова там.
Бъд я тупна по лакътя с яката си, покрита с белези ръка.
— Мисля, че тя ще постъпи както поиска, каквото и да й говорим. Но ще я държа под око.
Михаил се наведе напред, опрян на бастуна си.
— Но й кажи никога да не занемарява физическите упражнения — вижте какво се случи с мен!
Шивоун предупредително привлече погледа на Бисиса и тя я разбра: руснакът явно не знаеше нищо за рака на Бъд, последното горчиво наследство от слънчевата буря. Каква отвратително жестока участ за Шивоун и Бъд — да имат толкова малко време заедно, даже болестта, както подозираше Бисиса, да беше предизвикала помирението им след тяхната тъжна раздяла по време на напрегнатите приготовления за самата буря.
Мира допърха при тях, вече теглеше Юджийн за ръка.
— Мамо, знаеш ли какво? Юджийн наистина работи върху контролирането на климата!…
Бисиса всъщност знаеше нещичко за този проект. Той бе последната от цял спектър възстановителни инициативи след слънчевата буря — и даже не беше най-амбициозната. Ала в този момент човечеството най-много се нуждаеше точно от амбиция.
Деветдесет процента от хората бяха преживели бурята. Деветдесет процента: това означаваше, че са загинали един милиард души. Разбира се, можеше да е много по-лошо.
Ала планетата Земя понесе опустошителен удар. Океаните бяха празни, сушата бе опожарена, наред с построеното от човешки ръце. Хранителните вериги на сушата и в морето бяха прекъснати и докато отчаяните усилия в началото се бяха погрижили да няма много изчезнали видове, броят на живите същества на планетата рязко намаля.
Месеците след бурята, прекарани в опити за осигуряване на първите реколти, бяха ужасяващо, изтощително време. Остатъчните радиоактивни продукти в почвата и тяхното проникване в хранителната верига бяха оказали отрицателното си въздействие. И в резултат от цялата енергия, изсипана в природните системи на планетата, оставила атмосферата и океаните да се плацикат като вода във вана, климатът през първата година беше неузнаваем. В опустошения Лондон се бе наложила пълна евакуация от заливните тераси на безмилостно разширяващата се Темза в палаткови градове, набързо издигнати в хълмистите райони на Саут Даунс и Чилтърн.
Тъй като слънчевата буря беше през пролетта в северното полукълбо, северните континенти бяха пострадали най-тежко — селското стопанство на Северна Америка, Европа и Азия бе почти напълно унищожено. Континентите на юг се възстановиха по-бързо през последвалия странен сезон и поведоха пътя на възраждането. Особено Африка се превърна в житницата на света — и хората с чувство за историчност отбелязаха тази справедливост, защото Африка, континентът, където се беше родило човечеството, сега протягаше ръка да подкрепи по-младите земи в това време на нужда.
Когато настъпваше глад, имаше напрегнати моменти — ала най-мрачните страхове отпреди бурята, че са възможни опортюнистични войни за жизнено пространство или дори елементарно уреждане на сметки, не се бяха оправдали. Вместо това хората по целия свят бяха делили всичко по братски. Някои по-практични личности обаче започнаха да спекулират, като си поставяха дългосрочни цели в променящата се геополитика на властта.
Щом отмина кризата на първата година, започнаха по-амбициозни възстановителни програми. Взеха се активни мерки за поощряване на възстановяването на озоновия слой и за пречистване на въздуха от най-опасните замърсители. На сушата садяха бързорастящи дървета и трева, възстановяваща горния почвен слой, в океаните се изливаха железни съединения за стимулиране растежа на планктона — мъничките същества в основата на океанските хранителни вериги — и по този начин за ускоряване на възстановяването на биомасата в моретата. Земята изведнъж се превърна в планета, гъмжаща от инженери.
Бисиса беше достатъчно възрастна, за да си спомня мъчителните спорове в самото начало на XXI век за този вид „геоинженерство“, много преди някой да е чувал за слънчевата буря. Бе ли морално да осъществяват такива мащабни инженерни инициативи в околната среда? Можеха ли изобщо да предвидят последиците от действията си на тази планета с взаимосвързани системи на живот и въздух, вода и скала?
Сега положението се беше променило. След слънчевата буря, ако искаха да има надежда да спасят живота на все още значителното човешко население, нямаха друг избор освен да се опитат да възстановят живата Земя — за щастие, сега бяха много по-наясно как да го направят.