Десетилетията на усърдни проучвания се бяха отплатили със задълбочени познания за функционирането на екосистемите. Дори една малка, ограничена и затворена екосистема се оказваше изключително сложна, с паяжини от енергийни потоци и взаимозависимост — мрежи от кой кого изяжда, — достатъчно комплицирани, за да озадачат и най-математическия ум. И не само това: екосистемите бяха хаотични системи. Бяха склонни да се сриват и процъфтяват неочаквано, без каквато и да било външна намеса. За щастие обаче човешката изобретателност бе стигнала дотам, че с електронна помощ можеше да разгадае дори загадките на природата. Хората можеха да управляват хаоса: просто имаше нужда от мощни процесори.
Цялостният контрол на глобалния проект за екологично възстановяване се намираше в метафоричните ръце на Талес, единствения от трите големи изкуствени разума, преживял слънчевата буря. Бисиса беше убедена, че екосистемата, която изгражда Талес, ще се окаже издръжлива и трайна — въпреки че не бе и не можеше да е съвсем естествена. Това щеше да отнеме десетилетия, разбира се, и дори тогава земната биосфера щеше да възстанови съвсем малка част от разнообразието, което бе притежавала някога. Ала Бисиса се надяваше, че ще доживее да види отварянето на Ноевите ковчези и пускането на слоновете, лъвовете и шимпанзетата в нещо подобно на естествените условия, в които бяха съществували някога.
Най-амбициозният и противоречив от всички големи възстановителни проекти обаче беше „опитомяването“ на климата.
Първите опити за контрол на климата, особено експериментите на армията на Съединените щати с дестабилизиращи дъждовни бури над Северен Виетнам и Лаос през 70-те години на XX век, се основаваха на невежество и бяха толкова примитивни, че изобщо не можеше да се каже дали са успели. Имаше нужда от по-изкусна ръка.
Атмосферата и океаните, които обуславяха климата, представляваха сложна машина, зареждана с колосални количества енергия от слънцето, машина, зависеща от множество фактори, сред които температура, скорост на вятъра и налягане. И всичко това бе хаотично — но тази хаотична природа му придаваше изключителна чувствителност. Променяш който и да било от водещите параметри, дори съвсем мъничко, и можеш да постигнеш големи резултати — в старата поговорка за пеперудата, размахала криле в Бразилия и предизвикала торнадо в Тексас, имаше известна истина.
Как да размахаш криле, за да предизвикаш промяна, обаче беше различен проблем. Затова в земна орбита бяха изведени огледала, много по-малки събратя на щита, за да отклоняват слънчевата светлина и да регулират температурата. Турбинни комплекси предизвикваха изкуствени ветрове. Самолетните отработени газове можеха да се използват, за да блокират слънчевата светлина над избрани части от земната повърхност. И така нататък.
Разбира се, имаше много скептицизъм. Дори днес, докато Юджийн разказваше за проучванията си, Михаил прекалено високо отбеляза:
— Тук някой краде дъждовен облак, другаде реколтата загива от суша! Как да сме сигурни, че намесата ни няма да има отрицателно въздействие?
— Всичко може да се изчисли. — Юджийн, смаян, че Михаил изобщо повдига такъв въпрос, се почука по челото. — Всичко е тук.
Руснакът не изглеждаше доволен. Ала това нямаше нищо общо с етиката на управлението на климата, разбираше Бисиса: Михаил ревнуваше, ревнуваше от контакта, който дъщеря й бе установила с Юджийн.
Бъд прегърна възрастния астрофизик и каза:
— Не позволявай на тия младоци да ти се качат на главата. За добро или лошо, те не са каквито бяхме ние. Навярно щитът ги е научил, че могат да мислят мащабно и да успеят. Така или иначе, това е техният свят! Дай да идем да пийнем по бира.
Малката група се разпадна.
Шивоун се приближи до Бисиса.
— Значи Мира порасна.
— О, да.
— Почти съжалявам момчето — макар да не мисля, че тази нова порода има нужда от нашето съчувствие. — Тя хвърли поглед към Юджийн и Мира: високи, красиви, самоуверени. — Бъд е прав. Ние ги преведохме през бурята. Но всичко е различно.
— Обаче те са сурови — отвърна Бисиса. — Или поне Мира. За нея миналото, времето преди бурята, е само низ от предателства. Баща, когото никога не е виждала. Майка, която я е зарязала вкъщи и се е върнала побъркана. И после самият свят избухна около нея. Е, тя обърна гръб на всичко това. Миналото не я интересува, защото я е предало. Но бъдещето е нейно и тя може да го направи такова, каквото пожелае. Уверена е в себе си. И е твърда като диамант.