— Така трябва — меко каза Шивоун. — Това е ново бъдеще, с нови предизвикателства, нови отговорности. Те, младите ще трябва да ги поемат. А ние ще се отдръпнем.
— И ще се тревожим за тях — сърдито рече Бисиса.
— О, да. Винаги.
— Няма да понеса да я изгубя.
Шивоун я докосна по ръката.
— Няма. Колкото и далеч да замине. Достатъчно добре ви познавам и двете. Някои неща са по-важни даже от бъдещето.
Талес спокойно заговори в ухото на Бисиса:
— Мисля, че церемонията скоро ще започне.
Шивоун въздъхна.
— Известно ни е — изсумтя тя. — Не ти ли липсва Аристотел? Талес има адски досадния навик да съобщава очевидното.
— Но сме щастливи, че имаме поне него.
Шивоун преплете ръката си с нейната.
— Хайде, да вървим да гледаме шоуто.
50
Асансьорът
Бисиса и Шивоун минаха през шатрата към центъра на съоръжението. Децата се втурнаха напред, най-после привлечени от нещо по-интересно, отколкото самите те.
В центъра на вниманието беше пирамида, висока двайсетина метра. Повърхността й бе покрита с мраморни плочи, които блестяха на слънцето. Тази непретенциозна структура бе котвата на Космическия асансьор, въже от нанопроизведен въглерод, което щеше да стига от Земята чак до геосинхронна орбита на височина трийсет хиляди километра.
— Погледни — посочи нагоре Шивоун. Ясното синьо небе се изпълваше със самолети и хеликоптери. — На тяхно място нямаше да летя наблизо, когато в атмосферата се развиват хиляди километри бъкивъглероден кабел…
Премиер-министърът на Австралия малко тромаво се изкачи по стълбичката на подиума до върха на пресечената пирамида — вдигна парче от кабела, който в момента предпазливо развиваха в земната атмосфера — лента с широчина около метър, но дебела само един микрон. И заговори:
— Много хора изразиха изненада, че консорциумът „Скайлифт“ избра Австралия за място на котвата на първия в света Космически асансьор. Защото е широко разпространен митът, че асансьорът трябва да е закотвен за екватора. Е, колкото по-близо, толкова по-добре, но не е задължително да е точно на него — трийсет и два градуса по на юг също е достатъчно. А в много други отношения това е идеално място. Тук в океана има малка вероятност от мълнии и други неблагоприятни климатични явления. Австралия е едно от най-стабилните места на Земята, и геологически, и политически. И сме на съвсем малко разстояние от красивия град Пърт, който очаква своята роля на важен център в новата транспортна мрежа между Земята и космоса…
И така нататък. С космическите проекти винаги било така, бе казал Бъд на Бисиса — смесица от глупости и чудеса. На земята винаги бе имало войни за територия и политическа агитация — но днес от космоса наистина щяха да спуснат кабел над главите на тази издокарана тълпа; днес, под слънчевите лъчи, щяха да завършат инженерен подвиг, който в детството на Бисиса беше изглеждал неизпълнима мечта.
Разбира се, Асансьорът щеше да е само началото. Плановете за бъдещето бяха удивителни: космосът най-сетне се отваряше и щяха да добиват метали, минерали и дори вода на астероидите, в орбита щяха да бъдат сглобени електростанции, големи колкото Манхатън. Очертаваше се нова индустриална революция и с притока на безплатна енергия в космоса имаше безгранични възможности за развитие на цивилизацията. Ала тежката промишленост, която толкова много беше вредила в миналото, включително добивът на изкопаеми горива и производството на енергия, сега щеше да бъде изнесена от планетата. Този път Земята щеше да бъде запазена за онова, за което бе най-подходяща за дом на най-сложната известна екосистема.
Щитът, първият грандиозен астроинженерен проект, вече беше унищожен, въпреки че части от него завинаги щяха да се съхраняват в музеите на планетата. Но не бе изгубена увереността, която бяха получили от успеха на проекта.
Само че в космоса нямаше да има само електростанции и мини. Слънчевата буря беше завещала на човечеството странни нови светове. Следи от живот на Марс, спали милиард години, сега се откриваха по цялата планета. Междувременно една нова Венера очакваше първите човешки стъпки. Почти цялата задушаваща атмосферна обвивка на тази планета бе отнесена. Сега Венера беше стерилна, бавно изстиваше и щеше да е годна за тераформиране, твърдяха някои специалисти — за да се превърне най-после в истинска сестра на Земята.