Отвъд преобразените планети, разбира се, ги очакваха звездите и още по-тайнствени загадки.
Ала в този момент, на този кръстопът в човешката история, пирамидалната кабелна котва напомняше на Бисиса за зикурата, който някога бе посетила на Мир, в един древен Вавилон, възкресен чрез хроноогъващата технология на Първородните. Онзи зикурат беше прототип на библейския мит за Вавилонската кула, абсолютната метафора на предизвикващото боговете човешко високомерие.
Шивоун я наблюдаваше.
— Много ми се ще да узная за какво си мислиш.
— Просто се чудех дали още някой тук си е спомнил за вавилонския зикурат. Но се съмнявам.
— Мир винаги е с теб, нали?
Бисиса сви рамене.
Шивоун стисна ръката й.
— Знаеш ли, ти се оказа права. За Първородните. Потвърдиха го Очите, които открихме в Троянските точки. Какво ще кажеш сега? Първородните са взривили слънцето, за да опожарят планетата — и са наблюдавали. Какви са тези същества, садисти ли са?
Бисиса се усмихна.
— Никога ли не си убивала мишка? Никога ли не си чувала как се налага да избиват слонове в африканските паркове? Сърцето ти се къса — но въпреки това го правиш.
Шивоун кимна.
— И не се извръщаш, когато го правиш.
— Да. Не се извръщаш.
— Значи са противоречиви създания — студено рече Шивоун. — Но са се опитали да ни погубят. Съжалението не ги оправдава.
— Да. Не ги оправдава.
— Значи сме в правото си да им попречим да опитат отново. — Шивоун се наведе към Бисиса и тихо продължи: — Вече започнахме да ги търсим. На обратната страна на Луната построихме грамаден нов телескоп. Михаил активно участва в този проект. Дори Първородните трябва да се подчиняват на физическите закони: трябва да оставят някаква следа. И разбира се, следите, които оставят, не може да са незабележими. Просто трябва да търсим на съответните места.
— Какво искаш да кажеш?
— Защо трябва да смятаме, че Първородните са се намесили само тук? Спомняш ли си Пещ, избухналата звезда на Михаил? Започваме да разглеждаме вероятността това явление, а и редица други, също да не са естествени. После идва Алтаир, откъдето е дошла онази гигантска планета. Според Михаил през последните седемдесет и пет години около една четвърт от по-ярките нови — експлодиращи звезди, — които наблюдаваме, са съсредоточени в един малък ъгъл на небето.
— Първородните действат! — ахна Бисиса.
— А и да не видим самите Първородни, може да открием други, които бягат от тях.
— И какво тогава?
— И тогава ще ги потърсим. В края на краищата те искаха да ни унищожат, нали. Възможно е чрез теб да се е намесила някоя тяхна фракция — да ни е предупредила навреме, за да се спасим. Първородните пропуснаха единствения си шанс срещу нас. Няма да получат друг.
Говореше уверено, настойчиво. Но Бисиса се притесни. Шивоун беше видяла слънчевата буря, но на Мир Бисиса лично бе станала свидетелка на удивителното възпроизвеждане на един свят, на цяла история, и знаеше, че Първородните са много по-могъщи, отколкото можеше да си представи приятелката й. И не беше забравила далечното бъдеще на Земята, което й бяха позволили да зърне на връщане от Мир — затъмнение, планета, очевидно опустошена от война. Ами ако човечеството се забъркаше във война с Първородните? Хората щяха да са безпомощни като герои от старогръцка трагедия, замесени в дрязгите между разгневените богове. Имаше чувството, че бъдещето може да е много по-сложно и дори по-опасно, отколкото предполага Шивоун.
Ала всичко това не зависеше от нея. Тя погледна Юджийн и Мира, безстрашно обърнали лица към светлината на слънцето. Бъдещето и всичките му богатства и опасности бяха в ръцете на новото поколение. Започваше човешката одисея в пространството и времето и никой не можеше да каже докъде ще доведе тя.
Разнесе се колективно ахване и лицата се вдигнаха нагоре като цветя.
Бисиса заслони очи. И ето че в небето, сред роящите се самолети и хеликоптери, от космоса се спусна лъскава нишка.