Филипа се намръщи.
— Колко ще продължи?
— Никой не знае. Доколкото разбирам, това е безпрецедентно. Но короналното изхвърляне се движи бързо и скоро ще премине над нас. Сигурно само още няколко часа.
— Трябва да узнаем — сериозно заяви другата жена. — Не е само електричеството. Има проблеми с канализацията, водоснабдяването…
— С шлюза на Темза — подсказа Тоби. — Кога е приливът?
— Не знам. — Филипа си записа. — Професор Макгоран, бихте ли опитали да нахвърляте някакви хронологични рамки?
— Да, ще опитам. — Тя изключи връзката.
— Разбира се, най-разумно е веднага да направим системите си по-издръжливи — каза й Тоби.
— О, но кога ние хората сме били разумни?
Шивоун продължи да работи. Само че с времето комуникационните връзки ставаха все по-лоши.
И я разсейваха още кадри.
В огромния трансевропейски газопровод, който снабдяваше Великобритания с повечето й природен газ, беше станала ужасна експлозия. Подобно на кабелите, газопроводите също бяха проводници, дълги хиляди километри, и индуцираният в тях ток можеше неимоверно много да увеличи корозията. Газопроводите бяха заземени на определени интервали, за да се избегне този проблем. Само че този газопровод, напълно модерна структура, бе направен от етилен за икономия и можеше да се възпламени много по-лесно. Шивоун вцепенено проучи статистиката за този инцидент: огнена стена с широчина един километър, повалени дървета на стотици метри, стотици обявени за мъртви… Опита се да си представи такъв ужас, хилядократно умножен по целия свят.
И не бяха повлияни само хората и техните технологични системи. Имаше съобщение за птичи ята, очевидно изгубили пътя си, както и натрапчиви кадри с китове, изплували на северноамериканския бряг.
Тоби Пити донесе телефон, старомоден апарат с кабел.
— Извинявай, че толкова се забавих.
Телефонът сигурно беше поне на трийсет години, но тъй като бе свързан с надеждните фиброоптични връзки на Дружеството, повече или по-малко работеше. Трябваше да направи няколко опита, за да се свърже с „Гайс“ и после да убеди телефонистката да потърси майка й.
Мария явно беше уплашена, ала се владееше.
— Добре съм — заяви тя. — Спирането на тока беше само за малко и резервната система работи добре. Обаче всичко тук е странно.
Шивоун кимна.
— Болниците сигурно са препълнени. Жертвите на топлинен удар… катастрофите…
— Не е само това — прекъсна я майка й. — Хората идват тук, защото отказват пейсмейкърите им, сервомускулите или имплантантите им за чревен контрол. И жертвите на инфаркт ми се струват направо безброй. Даже хора без абсолютно никакви имплантанти.
Естествено, помисли си Шивоун. Самото човешко тяло е сложна система, управлявана от биоелектричество, което се влияе от електрическите и магнитните полета. Всички сме свързани със слънцето, като птиците и китовете, свързани сме чрез невидими сили, за чието съществуване допреди два века не е подозирал никой. И сме ужасно уязвими на слънчевите изригвания, даже собствените ни тела.
— Извинявай, че те прекъсвам, Шивоун — обади се Тоби Пит. — Търсят те по другия телефон.
— Кой?
— Премиерът.
— Мили Боже. — Тя се замисли. — По кой?…
Телефонът оживя в ръката й. Когато електричеството разтърси тялото й, мускулите на дясната й ръка се вцепениха. После слушалката изхвърча от пръстите й и се плъзна по масата в дъжд от сини искри.
Част 2
Предсказанията
8
Възстановяването
Някой блъскаше по вратата на апартамента.
Бисиса се беше научила да скрива реакциите си пред Мира. Широко усмихната, без да обръща внимание на силно разтуптяното си сърце, тя бавно се изправи от дивана и остави списанието.
Мира подозрително обърна глава. Момиченцето лежеше по корем и гледаше синтетична софтболна сапунена опера. В тия осемгодишни очички имаше много разбиране, помисли си Бисиса, прекалено много. Детето знаеше, че преди няколко дни със света се е случило нещо странно, и изобщо бе чудно, че майка му е тук. Ала между двете се беше установила негласна уговорка, заговор. Щяха да се държат нормално и може би по някое време всичко в края на краищата щеше да се окаже нормално: поне така се надяваха.
Пред вратата стоеше Линда. Бисиса й отвори.