Не след дълго отново беше повдигнат въпросът за безопасността на Шивоун.
— Наистина излишно се тревожиш — успокои тя дъщеря си. — Заобиколена съм от изключително кадърни хора, които знаят точно какво да направят, за да не ми се случи нищо лошо. Ами че аз сигурно ще съм в по-голяма безопасност на Луната, отколкото в Лондон.
— Съмнявам се — малко укоризнено рече Пердита. — Ти не си Джон Глен, мамо.
— Не, но не се и налага. — Шивоун потисна обзелото я раздразнение. „Освен това съм само на четирийсет и пет!“ Но когато беше двайсетинагодишна, с угризение си помисли тя, нима не се бе отнасяла по същия начин със своята майка?
— Освен това има слънчеви изригвания — продължи дъщеря й. — Четох за тях.
— Както почти всички след юни, струва ми се — сухо отбеляза Шивоун.
— Астронавтите са извън земния въздух и магнитно поле. Затова не са защитени така, както на Земята.
Шивоун обърна телефона си така, че да покаже на Пердита кабината. Достатъчно голяма за осем души — пътуваше в нея сама, — тя имаше яки стени, чиято дебелина личеше по прозорците.
— Виждаш ли? — Тя почука по стената. — Пет сантиметра алуминий и вода.
— Това няма да ти помогне при силно изригване — възрази дъщеря й. — През хиляда деветстотин седемдесет и втора имало такова мощно изригване — само няколко месеца след завръщането на „Аполо шестнайсет“ от Луната. Ако беше сварило астронавтите на лунната повърхност…
— Обаче не ги е сварило — прекъсна я Шивоун. — И тогава не е имало слънчеви метеорологични прогнози. Ако имаше някаква опасност, нямаше да ме пуснат на Луната.
— Обаче слънцето е неспокойно, мамо — изсумтя Пердита. — От девети юни са минали само четири месеца и все още никой не знае каква е причината. И изобщо дали метеоролозите все още имат представа какво става?
— Е, точно това отивам да проверя на Луната — сопна й се Шивоун. — И сега наистина имам работа, скъпа… — И след като я увери в обичта си и предаде поздрави на майка си, затвори. Изпита известно облекчение, след като прекъсна връзката.
Естествено, предполагаше, че всъщност възраженията на Пердита срещу заминаването й не са свързани с нейната безопасност. Това си беше чиста завист. Дъщеря й не можеше да понесе, че там е майка й, а не тя. Изпълнена с угризения заради ентусиазма си, Шивоун надникна през илюминатора към надвисналата над тях Луна.
Тя беше дете на 90-те години на XX век. Първите хора бяха кацнали на Луната двайсет години преди да се роди. Винаги бе приемала реликвите от полетите на „Аполо“, зърнестите кадри на младежките лица на астронавтите с техните знаменца, тромави скафандри и невероятно примитивна техника, като симптом за безумието на забравените години на Студената война, придружени от манията по НЛО и ракетните установки под канзаските царевични ниви.
Възобновяването на полетите до Луната от двете страни на Атлантика в началото на новия век отново не я бе впечатлило особено много. Дори като студентка това й се беше струвало проект, ръководен от авиатори и инженери и мотивиран от стремеж за власт и богатство от страна на военнопромишления комплекс, като научните цели в най-добрия случай бяха прибавени от кумова срама — такова бе мнението й изобщо за управляемите космически полети.
Ала преоткриването на космическите проучвания беше завладяло въображението на новото поколение — включително нейното, признаваше тя — и те се бяха развили по-бързо, отколкото можеше да се предполага.
През 2012-а вече летеше нов флот от космически кораби от типа на „Аполо“. Макар че старите кораби „Союз“ все още трасираха пътя до Международната космическа станция, храбрите и оказали се непригодни космически совалки бяха изоставени. Междувременно на Луната и Марс бяха спуснати множество изследователски всъдеходи. Още по-амбициозни автоматизирани експедиции се отправиха към далечния космос, за да картографират цялата слънчева система с помощта на стара бомба, известна под името „Унищожителя“. Шивоун знаеше, че науката е спечелила много от тези експедиции, въпреки че слънчевата система не влизаше в нейната област — но беше обидно, че повечето хора изобщо не знаеха за съществуването на огромните космологически телескопи като Квинтесенциалната анизотропна сонда, чиито резултати даваха хляб на собствената й кариера.