Шивоун смаяно зяпна гледката. Разположен южно от Тихо, Клавиус беше толкова огромен, че дъното му бе конвексно, избутано нагоре от заоблеността на самата Луна. Докато совалката се спускаше, тя започваше да различава по-малки кратери по това невъобразимо голямо дъно: кратери с всевъзможна големина, кратери, застъпващи се с други кратери, докъдето й стигаше погледът. Странен, разпокъсан пейзаж, нещо като бойно поле на световна война. И там, едва изплуваща от сянката на кратера, видя тънка линия, блестяща златна нишка върху сивата луна повърхност. Това трябваше да е Прашката, новата електромагнитна система за изстрелване, все още недовършена, но вече дълга над километър. Дори отдалеч се виждаше, че човешки ръце са докоснали лицето на Луната.
Марио следеше реакцията й.
— Изведнъж ви грабва, нали? — И излезе, за да се приготви за кацане.
10
„Меко кацане“
Базата „Клавиус“ беше построена около три големи надуваеми купола. Свързани с прозрачни проходи и подземни тунели, те бяха покрити с лунен прах за защита от слънцето, космическите лъчи и други опасности. В резултат отвън куполите изглеждаха част от лунния пейзаж, сякаш бяха напъпили от сиво-кафявия реголит.
Совалката „Комаров“ кацна без церемонии на половин километър от главните куполи. Вдигнатият от нея прах се слегна със смущаваща бързина върху повърхността на безвъздушната Луна. Нямаше летище, само безброй плитки кратери, свидетелства за многобройни кацалия и излиталия.
Към люка на совалката се плъзна прозрачен ръкав. Придружена от капитан Марио и следвана от тътрещия се по петите й интелигентен куфар, Шивоун направи първите си крачки в лунната гравитация. Все едно се движеше като насън.
Първото нещо, което видя, беше хълмиста повърхност, малко разкривена от прозрачните обли стени на ръкава. Всички ръбове бяха загладени от вездесъщия прах, резултат от еони метеоритни удари. Почти приличаше на снежно поле. Сенките не бяха толкова мастиленочерни, колкото си представяше, защото отразеното сияние ги смекчаваше. Не биваше да се изненадва: колкото и тъмно да бе, отражението от тази безжизнена почва в края на краищата беше същата онази лунна светлина, която обливаше Земята, откакто силният сблъсък бе довел до появата на тези два свята. Така че Шивоун вървеше в самата лунна светлина. Ала тази част от Луната беше осеяна с машини, горивни резервоари, аварийни бункери и изхвърлена техника — това бе човешки пейзаж.
Ръкавът свършваше при ниска постройка. Шивоун и Марио се спуснаха с асансьора в подземен тунел. Там ги чакаше открита кола, движеща се по монорелса. Колата можеше да побере десет души, разбра тя, максималния брой пътници на совалката плюс двучленния екипаж и багажа им.
Вагонът безшумно потегли.
— Асинхронен двигател — поясни капитанът. — Същият принцип като Прашката. Безкрайна слънчева светлина и слаба гравитация: физиката, която се крие зад тази електрическа кола, спокойно може да е разработена за условията на Луната.
Тунелът беше тесен, осветен с флуоресцентни тръби; скалните стени бяха толкова близо, че Шивоун можеше да протегне ръка и да ги докосне — при това напълно безопасно, защото колата се движеше почти със скоростта на човешки ход. Започваше да разбира, че далеч от Земята управлява предпазливостта: всичко се вършеше бавно и внимателно.
В дъното на тунела имаше херметичен и „прахов“ шлюз, както го нарече Марио, малко помещение, снабдено с четки, вакуумни маркучи и други устройства за почистване на скафандри и хора от електростатично полепващия лунен прах. Тъй като двамата не бяха излизали на повърхността, минаха бързо през него.
На вътрешната врата на херметичния шлюз имаше голяма табела:
Шивоун прочете списък на спонсориращите организации, от НАСА, военновъздушните и космически сили на Съединените щати до „Боинг“ и различни други частни предприемачи. Имаше и доста неохотна благодарност, помисли си тя, към евразийски, японски, панарабски, панафрикански и други организации, които бяха дали повече от половината пари за този ръководен от Америка проект.
Докосна кръгчето, което беше емблема на Британската национална космическа агенция. През последните години във Великобритания се наблюдаваше подем на роботиката и миниатюризацията и възобновеното в началото на века проучване на Луната и Марс бе славно време за БНКА и нейните инженери. Ала този период не беше продължил дълго.