Трите купола на „Клавиус“ се казваха „Артемида“, „Селена“ и „Хеката“.
— Гръцки имена?
— За гърците Луната е била троица: Артемида била растящата, Селена — пълната, а Хеката — смаляващата се луна. Този купол, в който се намират повечето ни жилищни помещения, е „Хеката“. Тъй като тя прекарва половината си време в здрач, решихме, че това е уместният избор.
Освен жилищата на двеста души „Хеката“ помещаваше животоподдържащите и рециклиращите системи, малка болница, зали за тренировка и упражнения и даже театър, открита арена, изваяна от естествен лунен кратер, както я увери Бъд.
— Просто аматьорска драматургия. Но е много популярна, както можеш да си представиш. Балетът е на голяма почит.
— Балетът ли? — Тя зяпна бръснатата му глава.
— Знам, знам. Не е нещо, което можеш да очакваш от военновъздушните сили. Обаче трябва да видиш антраша, изпълнена при лунна гравитация. — Полковникът я погледна. — Може би си мислиш, че ние просто живеем в дупка под земята, Шивоун. Но това е друг свят, чак до притеглянето, упражнявано върху костите ти. Това променя хората. Особено децата. Ще видиш, ако имаш време.
— Надявам се да имам.
Минаха по нисък тунел с матови стени до купола „Селена“. Той беше много по-открит от „Хеката“ и по-голямата част от покрива му бе прозрачна, поради което през него струеше слънчева светлина. Тук имаше дълги лехи, в които растяха зеленчуци: зеле, моркови, грах, дори картофи. Растенията обаче растяха в течност. Лехите бяха свързани с тръби и се чуваше постоянно жужене на вентилатори и помпи, съскане на овлажнители. Приличаше на огромен нисък парник. Илюзията се нарушаваше единствено от чернотата на небето и лъскавината на течността там, където би трябвало да е почвата. Много от лехите бяха празни.
— Значи се занимавате с хидропонно земеделие — отбеляза Шивоун.
— Да. И всички тук сме вегетарианци. Ще мине много време, докато откриеш свиня, крава или кокошка на Луната. Хмм, не бих си топнал пръста в лехите.
— Защо?
Той посочи.
— Доматите растат в почти чиста урина. А онзи грах там плава в концентрирани екскременти. Ние само ги ароматизираме. Естествено повечето растения тук са генетично изменени. Руснаците постигнаха големи успехи в тази област и разработват растения, които затварят рециклиращите вериги максимално икономично. И растенията трябва да се адаптират за конкретните условия тук: слабата гравитация, налягането и температурата, радиацията. — Когато говореше на селскостопанска тема, гласът му придобиваше по-силен акцент. Стори й се, че е някъде от Айова, глас на фермерско момче, много далеч от дома си.
Шивоун се вторачи в невинно изглеждащите растения.
— Предполагам, че някои хора се гнусят.
— Преодолява се — отвърна Бъд. — Иначе просто си отиваш. Пък и е по-добре от началото, когато не отглеждахме нищо, освен водорасли. Даже аз с мъка дъвчех яркосини бургери. Естествено тук сме уязвими на слънчевите бури.
На 9 юни, отчасти благодарение на предупрежденията на Юджийн Менгълс, лунните колонисти бяха успели да се скрият в убежищата си и бяха останали в тях, докато бурята премине. Космическите кораби и другите системи бяха пострадали, но на Луната не беше изгубен нито един човешки живот. Тези празни хидропонни лехи обаче показваха, че живите същества, придружили хората в първите им колебливи стъпки далеч от Земята, не са имали такъв късмет.
Третият купол, „Артемида“, бе отделен за промишлеността.
Бъд с родителска гордост й показа няколко трансформатора.
— Слънчева енергия. Безплатна, в огромно количество и нито облаче в небето.
— Предполагам, че недостатъкът са двете седмици мрак месечно.
— Точно така. В момента използваме акумулирана енергия. Но се надяваме да построим големи електростанции на полюсите, където има слънчева светлина през по-голямата част от месеца. Тогава ще имаме нужда от съвсем малко от сегашните ни енергийни запаси.
Полковникът й показа примитивна, макар и лека наглед преработвателна техника.
— Ресурси от Луната. Извличаме кислород от илменит, минерал, който се среща в лунните базалти. Просто го изгребваш, раздробяваш и загряваш. Учим се да произвеждаме и стъкло от него. Освен това можем да извличаме алуминий от плагиоклаз, вид фелдшпат, който се среща в планините.
Бъд очерта плановете им за бъдещето. Заводът, който виждала, всъщност бил пилотен проект, целящ да установи промишлените методи при лунни условия. Истинските заводи щели да са огромни роботизирани фабрики във вакуума на повърхността. Голямата им мечта бил алуминият: Прашката, огромният електромагнитен изстрелващ механизъм, действащ със слънчева светлина, била построена почти изцяло от лунен алуминий.