Той мечтаеше за деня, когато лунните ресурси щяха да се изстрелват за строителни проекти в земна орбита или даже на самата родна планета.
— Надявам се да доживея времето, когато Луната ще започне да придобива тежест в търговията и ще се превърне в част от обединената и преуспяваща икономическа система Земя-Луна. И, разбира се, ние постоянно се учим да живеем далеч от Земята, уроци, които можем да приложим на Марс, астероидите… по дяволите, навсякъде, където решиш да живееш. Но още имаме да извървим дълъг път. Условията тук са различни — вакуумът, прахът, радиацията, слабата радиация, която си играе както си иска с конвенционните процеси, и така нататък. Трябва наново да изобретяваме методи, известни от векове.
Ала тези предизвикателства очевидно го радваха. Шивоун забеляза лунна пръст под ноктите му — този човек здраво беше стъпил тук.
Бъд я върна в „Хеката“, жилищния купол.
— Десетина процента от около двестате души на Луната са поддържащ персонал, включително хора като моя милост. Останалите са технолози и биолози, четирийсетина процента от които са се посветили на чистата наука, включително твоите приятели от южния полюс. А, и десетина деца, между другото. Ние сме мултидисциплинарен, мултинационален, мултиетнически и какъвто там още се сетиш мулти екип.
— Естествено, Луната винаги е била сложна в културно отношение, още преди тук да дойдат хора — продължи той. — Христофор Клавий бил съвременник на Галилей, но бил йезуит. Смятал, че Луната е гладка сфера. Каква ирония, че един от най-големите кратери носи неговото име! Моята религия ме прави пазител на полумесеца. Тук нямам проблем да откривам посоката към Мека, обаче рамазанът се определя по лунните фази, а това е малко по-трудно…
Шивоун ахна.
— Чакайте! Вашата религия ли?
Той се усмихна, явно свикнал с такава реакция.
— Нали знаете, ислямът стига чак до Айова.
Като действащ военен, на трийсетинагодишна възраст Бъд Туук беше станал един от първите спасители в останките на Купола на скалата, след като екстремистката религиозна групировка на Еднобожците бе взривила ядрена граната в този паметник с уникално значение.
— Там за пръв път се докоснах до исляма, а тялото ми — до тежкия дъжд. Оттогава всичко за мен се промени.
След Купола, разказа й полковникът, постъпил в движението на ойкуменистите, мрежа от обикновени хора, които търсели начини, главно незабелязано, за примиряване на световните религии, най-често позовавайки се на техните дълбоки общи корени. Така можели да се подчертаят положителните страни на съответната вяра — нейното морално учение, различните й представи за мястото на човечеството във вселената. Щом хората не можели да се избавят от религията, твърдяха ойкуменистите, поне не бивало да пострадат от нея.
— Значи сте професионален военен, живеете на Луната и в свободното си време се занимавате с теология! — смаяно възкликна Шивоун.
Той се засмя — отсечен звук като от зареждане на автомат.
— Предполагам, че съм автентичен продукт на двайсет и първия век, нали? — Изведнъж на лицето му се изписа почти плахо изражение. — Но съм видял много неща. Знаете ли, струва ми се, че ние бавно опипваме пътя си в мъглата. Не се избиваме толкова въодушевено, колкото преди сто години. Въпреки че на моменти, когато не внимавахме, самата Земя още малко и щеше да отиде по дяволите, вече започваме да се справяме и с тези проблеми. Обаче сега тая работа със слънцето… Каква ирония! Тъкмо започваме да порастваме и звездата, която ни е родила, решава да ни погуби!
Ирония, да, тревожно си помисли Шивоун. И какво странно съвпадение, че тъкмо когато се отделяме от Земята, тъкмо когато сме способни да го направим, да живеем на Луната, слънцето се опитва да ни изгори… Учените открай време са се отнасяли подозрително към съвпаденията — това обикновено означава, че пропускаш някаква скрита причина.
Или просто те обзема параноя, каза си тя.
— Ще ви направя закуска, след като ви покажа още една забележителност — нашия музей — продължи Бъд. — В него имаме даже лунни скали, донесени от „Аполо“! Знаете ли, че три от пробите, взети от астронавтите от „Аполо седемнайсет“, изобщо не са отваряни? Хората вече оказват известно влияние на Луната. И затова ние си направихме труда да върнем неотворените скали от „Аполо“ обратно на Луната, за да могат двойните куполи да използват тия стари проби за сравнение — парчета девствена Луна отпреди да стъпим на нея…