— В такъв случай аз съм в по-неизгодно положение, доктор…
— Професор. Професор Роуз Делиа. — Говореше със силен австралийски акцент. Шивоун бе осведомена за нея. Роуз беше специалист по образуването на хелий-3 в лунния реголит под въздействието на слънчевата светлина. Този хелиев изотоп бе гориво за ядрените реактори и най-добрата икономическа перспектива на Луната, затова Роуз имаше тежест в тукашната общност. — Искам да знам само кога ще си заминете, за да мога да се върна към работата си. Искам и да знам причината за цялата тая секретност. След девети юни изходящата комуникация е ограничена, някои зони на база данните на Талес и други информационни бази са забранени…
— Знам.
— Тук е Луната, професор Макгоран. Ако не сте забелязали, всички ние сме далеч от домовете и роднините си. Връзките със Земята са жизненоважни за нашето психическо здраве, да не споменавам за физическата ни безопасност. И ако не искате духът ни да спадне още повече…
Шивоун вдигна ръка в спокоен, ала властен жест. За нейно облекчение Роуз млъкна.
— Напълно съм съгласна. — Както си и беше. Секретността не й бе присъща повече, отколкото на тези лунни обитатели, поне така мислеше. Откровеността беше важен елемент на безкрайния диалог, който лежеше в основата на истинската наука. — Секретността е трудна за всички засегнати и щеше да е недопустима при нормални обстоятелства. Обстоятелствата обаче не са нормални. Моля да ме изтърпите.
— Днес стоя тук пред вас като пратеник на премиер-министъра на Великобритания и Евразийския съюз — продължи тя. — Когато се върна на Земята, от мен ще очакват да осведомя другите световни ръководители, включително президента на Съединените щати Алварес. А те искат да знаят какво да очакват от слънцето.
Повечето погледи бяха озадачени. Различни опитни политически сътрудници я бяха предупредили да е готова за известен консерватизъм на Луната, където Земята можеше да изглежда много далечна и не особено важна. Затова се беше подготвила за демонстрация.
— Талес, моля…
Направи петминутно обобщение с изображения, графики и думи на унищожителното въздействие от 9 юни на Земята. Присъстващите го наблюдаваха в мрачно мълчание.
— И това е причината за идването ми тук, професор Делиа — накрая заключи тя. — Имам нужда от отговори — всички имаме нужда от отговори. Какво става със слънцето? Ще ни връхлети ли отново девети юни? Може ли да очакваме нещо по-слабо или по-страшно? На Луната… всъщност в тази зала са събрани едни от най-големите специалисти на човечеството по слънцето. И човекът, който точно е предвидил самия девети юни.
Юджийн не реагира — погледът му беше разсеян, сякаш едва осъзнаваше присъствието на другите.
— И разбира се, информационният контрол на Луната е чисто случаен — сухо отбеляза Михаил.
Шивоун се намръщи.
— Трябва да приемаме сигурността сериозно. Държавите наистина все още нямат представа с какво си имат работа. И докато не получат представа, за съжаление информацията трябва да се контролира. Сама по себе си паниката може да окаже изключително гибелен ефект.
Роуз мълчеше, ала продължаваше да гледа навъсено и Шивоун отчаяно се надяваше, че не си е създала враг в нейно лице.
— Нека първо се уверим, че всички сме на една вълна — колкото можеше по-бодро каза тя. — Доктор Мартинов, бихте ли обяснили на един обикновен космолог как би трябвало да се държи слънцето.
— С удоволствие. — Михаил се изправи с усета на шоумен за драматизъм и заобиколи масата.
— Всички космолози знаят, че слънцето се задейства с ядрен огън. Повечето космолози обаче не знаят, че само най-вътрешното ядро на слънцето е ядрен реактор. Останалото са специални ефекти… — Михаил говореше със силен руски акцент, който звучеше странно завладяващо.
По време на следването си Шивоун естествено беше учила за слънцето. Знаеше, че подобно на всички звезди, то е просто по принцип, но като най-близка звезда, е изучено до най-малка подробност. Оказваше се, че подробностите са невъобразимо сложни и все още не много ясни, въпреки вековните наблюдения. Ала тъкмо това подробно изучено поведение сега, изглежда, заплашваше човечеството.
Слънцето е кълбо от газ, главно водород, с диаметър над един милион километра — тоест колкото сто Земи, наредени една до друга, и с маса един милион пъти повече от земната. Източникът на неговата огромна енергия е ядрото му, звезда в звездата, в която чрез сложни верижни реакции водородните ядра се преобразуват в хелий и други по-тежки елементи.