— През две хиляди и трета преживяхме подобно нещо — подчерта Михаил. — В два последователни дни имаше две слънчеви изригвания, насочени право към Земята. Спаси ни само случайната ориентация на магнитните полета.
Роуз Делиа се въртеше на мястото си.
— Всички тия явления са добре известни.
— Да, като че ли вече се справяме с анализа на въздействията от различните слънчеви аномалии — и започваме да ги предсказваме, въпреки че това по-скоро е изкуство, отколкото точна наука… — Михаил показа трите „космически метеорологични скали“, които настоящата Космическа метеорологична служба беше наследила от някогашния американски Център за проучване на космическата среда. — Тук виждате три вида проблеми метеорологични радиозатъмнения. Всеки вид се определя с тези скали, от едно до пет.
Шивоун кимна.
— А девети юни…
— Девети юни беше резултат главно на коронално изхвърляне и се измерва по нашата Г-скала, скалата за геомагнитни бури.
— От коя степен беше тази буря?
— Не се поддаваше на измерване. Девети юни беше безпрецедентен случай. Но по ирония на съдбата, това явление беше предсказано по-точно от всяка друга слънчева буря в миналото, благодарение на доктор Менгълс. — Той хвърли поглед към Юджийн.
Ала младежът, разсеян както винаги, не реагира на намека — той сякаш почти усещаше, че е заобиколен от други хора.
Настъпи неловко мълчание. Бъд обяви почивка.
Оказа се, че трябва сам да си донесеш кафе — нямаше свободни хора за обслужващ персонал. Нямаше и бисквити за закуска, нито една на цялата проклета Луна.
Пред кафемашината в дъното на залата бързо се образува опашка. Михаил се нареди в началото, напълни две пластмасови чаши кафе и колебливо се приближи до Шивоун, която с признателност взе едната. Руснакът имаше печално набръчкано лице и топъл плътен глас. Тя инстинктивно го хареса.
— Предполагам, че сте първият кралски астроном, който посещава Луната, нали? — попита Михаил.
— Знаете ли, струва ми се, че досега нито един кралски астроном не е напускал Земята.
— Фламстийд3 щеше да се гордее с вас.
— Ще ми се да смятам така. — Тя отпи глътка кафе и сбърчи лице.
Михаил се усмихна.
— Извинявам се за кафето в „Клавиус“. И за приема, който получихте тук. Ние лунните обитатели сме странни хора. Малко общество.
— Да, очаквах известен консерватизъм.
— Не е само това — отвърна Михаил. — Ние сме извънредно самоуверени — така трябва. Но това поражда известно безразличие към външния свят и понякога негодувание. Сегашното съвещание е свързано изцяло с Юджийн естествено. А Юджийн е…
— Специален случай ли?
Той отново се усмихна.
— Нещо такова. Явно е трудна личност. И изборът му на професия не подпомага социализирането му. За последното поколение слънчеви физици неутриното отдавна е нещо смущаващо.
— Аха, „неутриновата аномалия“. — Когато за пръв път бяха изучили неутриновия поток внимателно, бяха установили, че от ядрото на слънцето той е значително по-слаб, отколкото предполагаха тогавашните модели на ядрената физика. Оказа се, че науката греши — всъщност неутриното имаше маса и когато я въведоха в теоретичните модели, „аномалията“ изчезна.
— Знаете как е в науката — навъсено отвърна Михаил. — Модата идва и си отива. Моята област, този хаотичен слънчев климат с неговите плазмени бури и оплетени магнитни полета, никога не е била на мода. Обаче след тая история с аномалията проучването на слънчевото неутрино определено не е много привлекателно. И после Юджийн ядоса всички, като откри втора неутринова аномалия — точно когато всички си мислеха, че проблемът е приключен завинаги.
— Добре. Но въпреки че е сприхав, имам чувството, че тук е много популярен.
Михаил се усмихна.
— Не бих се изразил така. Но е известно, че на неговите проучвания дължим единствените ранни предупреждения за девети юни. Никой не му повярва нито дума преди самото явление естествено — той дойде при мен на южния полюс, за да вдигна тревога — обаче въпреки това предупреждението му спаси живота на много хора. Нали разбирате, това го направи нещо като народен герой тук, сред изгнаниците от Земята. Затова, когато се появи външен човек като вас, колкото и висококвалифициран да е…