— Ясно. — Тя впери очи в него и предпазливо отбеляза: — Просто не смятате, че мозък като Юджийн може да съжителства с такова лице.
Михаил погледна младежа с нескрито желание.
— Според мен тъкмо лицето му, тялото му е неговото проклятие. Всички го смятат за „празноглав мъжкар“, както биха се изразили моите американски колеги. Никой не го взима на сериозно. Даже аз намирам външността му…
— За смущаваща ли? — Шивоун се усмихна. — Добре дошъл в клуба, Михаил.
— Но всъщност смущаващото става в тая негова красива глава — нервно отвърна той.
Бъд обяви края на почивката.
13
Неутриното
Юджийн Менгълс взе думата и всички погледи любопитно се насочиха към него. Имаше провинциален американски акцент и говореше като тийнейджър, а не като зрял мъж на двайсет и пет години — външността му не съответстваше на онова, което имаше да каже.
И макар несъмнено да бе технически точна, презентацията му за откритите от него аномалии в сърцето на слънцето се отличаваше с всичко друго, но не и с яснота.
Шивоун знаеше много за неутриното. Известни са три начина за създаване на неутрино: с ядрени процеси в сърцето на звезда като слънцето, чрез включване и изключване на ядрен реактор и при Големия взрив, довел до раждането на самата вселена, титаничното събитие, чиито мащабни последици бяха специалната област на самата Шивоун. Неутриното е изключително за слънчевите астрономи и тъй като тази материя съвсем не им е ясна, то им дава уникална възможност за изучаване на вътрешната структура на слънцето, включително ядрото, място, от което трудно се измъква дори светлината.
Дотук всичко беше понятно. Ала докато Юджийн показваше уравнения, покриващи целия екран, и многоизмерни графики и докато говореше все по-бързо, Шивоун се чудеше как изобщо е взел устния изпит за доктората си.
Накрая го прекъсна.
— Юджийн, по-бавно, моля те. Боя се, че изпреварваш всички тук. — Той я стрелна с негодуващ поглед. Но това бе същността на материята — тя трябваше напълно да я разбере. — Ти ни показваш резултатите от своите неутринови измервания.
— Да, да. На трите типа неутрино, които са взаимосвързани чрез…
Шивоун му махна да млъкне.
— Виждаме осцилации в неутриновия поток.
— Да.
— И това на свой ред се отразява на осцилациите в ядрените процеси в слънчевото ядро — упорито продължи тя.
— Точно така — саркастично потвърди младежът. — Неутриновият поток води началото си от локални промени в ядрената температура и налягане. Което на свой ред успях да моделирам като динамични осцилации на ядрото като цяло. — Той показа гъсто изписани редове, в които Шивоун разпозна нелинейни вълнови уравнения. — Както виждате…
— Юджийн, нямаш ли някаква илюстрация на това? — меко попита Михаил.
Младият учен го погледна изненадано.
— Имам естествено. — Кликна екрана си и повика изображение на сфера, покрита с някаква мрежа, като меридиани и паралели. Мрежата ритмично избледняваше и пулсираше.
Бъд Туук подсвирна.
— Това ли е ядрото на слънцето? На нашето слънце? Тая проклета звезда звъни като камбана.
Роуз Делиа скръсти ръце и сбърчи лице.
— Простете на един прост геолог, че проявява скептицизъм, обаче ядрото на една звезда е адски огромно. Как може изведнъж да започне да осцилира?
Сега ужасяващо гневният поглед на Юджийн се насочи към нея.
— Това е елементарно.
Елементарно: при учените тази дума бе върхът на сарказма. На лицето на Роуз се изписа враждебност.
— Обяснете ни стъпка по стъпка, Юджийн — побърза да се намеси Шивоун.
— Всичко започва с проучванията на Каулинг през трийсетте години на двайсети век. Той доказва, че скоростта на генериране на ядрена енергия в ядрото зависи на четвърта степен от температурата. Което прави условията в ядрото изключително тясно свързани с температурните промени…
Имаше право, неспокойно осъзна Шивоун. В резултат на този фактор се увеличаваше значението дори на съвсем малки промени. Огромното ядро не беше непременно стабилно и всяка незначителна пертурбация можеше да му окаже съществено въздействие.