Бъд Туук вдигна показалец.
— Не разбирам, Юджийн. И какво от това? Даже цялото ядро да избухне, ще са нужни мегагодини, докато взривът стигне до повърхността.
Роуз Делиа кисело се ухили.
— Само недей да ми казваш, че и радиоактивният слой е прецакан!
Така си и беше — както показа поредната илюстрация на Юджийн. В този огромен резервоар на бавно разпространяваща се енергия имаше набръчкан белег, като зашита огнестрелна рана. Затова, смутено разбра Шивоун, забавянето с милиони години около ядрото не изпълняваше защитната си функция: всяка освободена в ядрото енергия можеше да се измъкне в космоса.
Юджийн озадачено се вторачи в Роуз.
— Откъде знаеш за аномалията?
— Просто днес ни върви на такива неща.
Той продължи да говори за моделите си на ядрените осцилации и разкри надеждите си да обхване с тях миналото.
— Възнамерявам да разработя модели на изходната причина за тази нестабилност, която…
— Нека засега оставим миналото — прекъсна го Шивоун. — Гледайте напред. Покажете ни бъдещето.
Юджийн като че ли се озадачи, че бъдещето може да представлява някакъв интерес в сравнение с дълбоката физическа загадка на произхода на тази аномалия, ала покорно превъртя графиките напред във времето.
Шивоун видя, че освен осцилациите вълновото разпространение в и около ядрото е сложен процес с многостепенни хармонични функции и нелинейни вълни, както се изразяваха специалистите, с енергия, изтичаща от един вид в друг. Веднага обаче забеляза и модели на смущения, разсейване — и още по-зловещо, на резонанс, когато толкова ясно различимата енергия, течаща около ядрото на слънцето, се събираше в мощни пикове.
Юджийн замрази образа.
— Това е последният пик, бурята от девети юни. — Едната страна на ядрото беше оцветена в червено. — Данните от наблюдението потвърждават моя предварителен модел и подкрепят проекциите ми за бъдещето… — Под „данни от наблюдението“, мрачно си помисли Шивоун, той имаше предвид опустошителната буря, която бе отнела живота на хиляди хора.
— А бъдещето? — попита тя.
Младежът превъртя изображенията напред. Осцилационният модел се променяше и плуваше в очите на Шивоун, прекалено бързо, за да го следи в детайли.
После образът изведнъж ярко проблесна по цялото ядро, почти ослепително. Всички се сепнаха.
Юджийн затвори графиките си и лаконично заяви:
— Това е.
— Какво значи „това е“? — заплашително попита Роуз Делва.
— Тук моделът се разпада. Осцилациите стават толкова силни, че…
— Твоят проклет модел! — извика геоложката. — Само за това ли можеш да мислиш?
— Хайде да се успокоим. — Шивоун мислеше съсредоточено. — Тук виждаме нов девети юни, Юджийн. Нали така? Нова буря.
— Да.
— Но по-силна.
Той се вторачи в нея, отново озадачен от невежеството й.
— Това е очевидно.
Шивоун огледа ококорените неспокойни лица. Юджийн явно не беше споделял тези резултати с никого, даже с Михаил.
— Колко по-силна? — попита Бъд. — И как ще се прояви? Как ще ни връхлети, Юджийн?
Младият учен се опита да отговори, но скоро потъна в технически подробности.
Михаил постави длан върху ръката на полковника.
— Струва ми се, че не може да каже. Засега. Ще поработя по този въпрос заедно с него. — И замислено продължи: — Но знаете ли, този случай не е безпрецедентен. Възможно е да наблюдаваме нова Пещ.
— Каква Пещ?
Десетилетия наред астрономите бяха изучавали звезди на средна възраст от класа на слънцето и при много от тях бяха забелязали цикли на активност, подобни на слънчевите. Някои обаче проявяваха доста по-голяма променливост от другите. Една звезда от съзвездието Пещ, която не се отличаваше с нищо, изведнъж беше избухнала и бе засияла с двайсет пъти по-мощна светлина от обикновено в продължение на около час.
— Ако слънцето изригне като Пещ, ще бъде излъчена около десет хиляди пъти повече енергия, отколкото при най-силните ни слънчеви бури — каза Михаил.
— И какъв ще е резултатът?
Руският астрофизик сви рамене.
— Всичките ни сателити ще излязат от строя. Ще бъде унищожен озоновият слой на Земята. Повърхността на ледените луни ще се стопи…
Шивоун смътно си помисли, че името на съзвездието е странно уместно.