Но Юджийн само се засмя.
— А, тая ядрена нелинейност ще е много по-мощна. С редове на величина. Толкова ли не можете да го проумеете?
Последната реплика му донесе физиономии, изразяващи негодувание, дори ненавист.
Шивоун озадачено впери очи в младия мъж. Всичко това за него сякаш беше само математическо упражнение. Юджийн бе просто момче, което виждаше модели, помисли си тя, модели в данните — тяхното значение от човешка гледна точка оставаше невидимо за очите му. Това почти я уплаши.
Но трябваше да се съсредоточи върху смисъла на информацията, а не върху начина, по който я представяше той. „Редове на величина“. За физика, та бил той и космолог, „редът на величина“ бе кратно на десет. Следователно онова, което предстоеше, щеше да е десет, сто или хиляда пъти по-страшно от девети юни, по-страшно даже от онази експлозия на Пещ. Шивоун се опита да си го представи и потрепери.
Трябваше да зададе един очевиден въпрос.
— Можеш ли да определиш датата на това събитие, Юджийн?
— А, да — потвърди младежът. — Моделът вече е достатъчно добре разработен.
— Кога, Юджийн?
Той кликна екрана си и даде астрономическа дата в юлиански дни. Мина известно време, докато Михаил я превърне в човешко време.
— Двайсети април две хиляди четирийсет и втора.
Бъд погледна Шивоун.
— По-малко от пет години.
Шивоун изведнъж се почувства невероятно изтощена.
— Е, предполагам, че това е отговорът на въпроса, заради който дойдох тук. И сега може би вече разбирате защо беше нужна цялата тази секретност.
— Секретност, дрън-дрън! — изсумтя Роуз Делиа. — Всички може да тичаме голи с торби на главата през следващите пет години и това нищо няма да промени. Чухте го. Свършено е с нас — лаконично заключи тя.
— Не и ако зависи от мен — твърдо заяви Бъд и се изправи. — Време е за обяд. Сигурно искате да се обадите на своя премиер-министър, Шивоун. Или и на двамата. После може да продължим работата си.
14
Изчезнала в бойни действия
Времето на Бисиса изтече прекалено скоро.
В училището на Мира подновиха занятията. Директорката разбираше, че някои семейства, опечалени от смърт, прогонени от дома си, шокирани или просто уплашени, се нуждаят от повече време за възстановяване. Но седмиците се нижеха и постепенно започнаха да се прокрадват настойчиви нотки. Природно бедствие или не, образованието на младежта трябваше да продължи: такъв бе законът и родителите трябваше да изпълняват задълженията си.
Това увеличаваше напрежението на Бисиса. Щеше да се наложи да пусне Мира, преди да я потърсят от социалната служба. Пашкулът, в който беше обвила двете, започваше да се пука.
Ала накрая от уединението й я измъкна британската армия. Тя получи любезен имейл, който я молеше да се яви при командира си.
От гледна точка на армията, Бисиса просто бе изчезнала от поста си на 8 юни, преди слънчевата буря, и тъй като остарелият й идентификационен чип я правеше неоткриваема, оттогава никой не беше чувал за нея. Непосредствено след бурята армията — и в Афганистан, и навсякъде другаде имаше да мисли за други неща. Но сега бюрократичното й търпение се изчерпваше.
Банковите сметки на Бисиса не бяха замразени, поне засега, ала заплатата й бе спряна. Линда още можеше да тегли средства, за да пазарува и да плаща сметките, но спестяванията на Бисиса, които никога не бяха надвишавали средно равнище, бързо се топяха.
После, след като не успя да я открие, армията промени оценката си за необяснимото й отсъствие от „вероятна самоотлъчка“ на „изчезнала в бойни действия“. Представители на армията лично връчиха писма на най-близките й роднини: родителите й в Чешир и другите баба и дядо на Мира, родителите на покойния баща на детето.
Бисиса имаше късмет, че първи реагираха родителите на бащата на Мира, които, ужасно загрижени, се обадиха в апартамента й. Това й даде възможност да се свърже с майка си и баща си, преди да отворят своето писмо. Тя не беше близка с тях — семейството се бе разпаднало, след като баща й беше продал фермата. Даже не се бяха чули след 9 юни, макар че изпитваше известно угризение за това. Но те определено не заслужаваха ужаса да отворят такова писмо, в което министерството на отбраната с присъщия си тържествен език им съобщаваше, че са положени всички усилия за откриването й, че вещите й ще им бъдат върнати, че изразяват най-искрени съболезнования… и прочее, и прочее.