Ако светът се погледнеше като цяло, това сигурно бе най-демократичната, образована и просветена епоха в историята. Развитието на образования взаимосвързан елит определено правеше големите войни все по-малко вероятни. Ала всичко се вършеше все по-трудно — особено когато трябваше да се направи труден избор.
И изглежда, че в момента Мириам стоеше пред точно такъв труден избор.
Петдесет и три годишната Мириам Грек караше втора година от мандата си на премиер-министър на Евразийския съюз. Тя бе главна политическа фигура в територия от Стария свят, простираща се от атлантическия бряг на Ирландия до тихоокеанския бряг на Русия и от Скандинавия на север до Израел на юг. Такава империя не би могъл да си представи никой Цезар или Чингис хан — само че Мириам не беше императрица. Оплетена в сложната федерална политика на младия Съюз, подмятана от вълните на напрежението между големите блокове, които господстваха над света в средата на XXI век, мъчеща се да се справя с по-примитивните сили като религията, етническата принадлежност и остатъчния национализъм, понякога тя се чувстваше като в паяжина.
Естествено никога не би сменила мястото си със своя единствен формален шеф, президента на Евразия, който нямаше власт за нищо друго, освен да участва в изстрелване на космически кораби и да посещава болни. Благодарение на произхода и възпитанието си обаче, настоящият титуляр беше много подходящ за такава роля — макар всички да се бяха удивили на избора му. Това навярно подсказваше нещо за копнежа на хората по традицията и стабилността, които представляваше третият демократично избран президент — защото той беше кралят на Великобритания…
Мириам се опита да прецени Шивоун Макгоран. Кралският астроном, сериозна жена със смугла келтска външност, явно бе взела извънредно сериозно задачата си да осведоми премиер-министъра за събитията на 9 юни, включително полета до Луната, за който Мириам й завиждаше. Ала имаше един проблем: Шивоун не беше първият човек, който се изправяше пред нея, за да я убеди, че светът е обречен.
Живеели в опасен век, все повтаряха специалистите. Климатични промени, екоколапс, демографски срив — безизходица за човечеството, твърдяха някои. Мириам приемаше това мнение. Но вече бе ясно, че едни от най-страшните предвиждания от началото на този век на промени не са се изпълнили. Беше се научила да прилага филтър, абсолютно ненаучен и субективен, за да пресява житото от плявата, преценка, основаваща се колкото на информацията, толкова и на собственото й впечатление за характера на приносителя на лошата вест.
Ето защо започваше да си мисли, че наистина ще трябва да приеме Шивоун Макгоран извънредно сериозно.
— Разбира се, ще трябва да проверим всичко — заяви Николаус.
— Но ми вярвате. — Шивоун не изглеждаше нито доволна, нито смирена — просто искаше да си свърши работата, каза си Мириам.
Обаче каква ужасна работа! Премиер-министърът удари с юмруче по масата.
— По дяволите!
Шивоун се обърна към нея.
— Мириам?
— Знаете ли, в моята работа нещата изобщо изглеждат черни, всеки ден. Това е олицетворението на абсолютната историческа безизходица. Грешим, дърлим се, никога не сме единодушни, правим по една крачка назад за всеки две напред. И все пак напредваме. — Това бе вярно. Америка например, на която 9 юни беше нанесъл по-тежки щети, отколкото на всеки друг район, вече в значителна степен се бе възстановила и даже пращаше помощи по света. — Според мен ние се сплотяваме като биологичен вид в резултат на това, че се справяме с всички тези кризи. Порастваме, ако щеш. Работим заедно, помагаме си взаимно. Грижим се за мястото, където живеем.
Шивоун кимна.
— Дъщеря ми се включи в Движението за етично отношение към животните. — Тази растяща организация се стремеше да пренесе концепцията за човешките права и към други интелигентни бозайници, птици и влечуги. Аргументите й бяха подкрепени от факта, че таксономистите бяха отнесли двата вида шимпанзета към рода Homo заедно с хората — което незабавно ги правеше физически лица (нечовеци) с права, равни на хората, и равностойни на Аристотел, другия напълно разумен обитател на планетата. — Може би съм малко закъсняла, обаче…