Тя се усмихна.
— Климатът на Мир беше шантав. Всички постоянно бяхме изгорели от слънцето.
— И… ха. — Батсън се отпусна назад, вторачен в екрана.
— Какво има?
— Според тоя резултат… тия шарлатани са проверили теломеразата ви, каквото и да е това, нещо, свързано със стареенето на клетките ви… вие сте с пет години по-възрастна, отколкото би трябвало. — Психологът я погледна и се ухили. — Добреееее. Сюжетът се заплита, лейтенант. — Изглеждаше много доволен от начина, по който се развиваха нещата.
17
Идеите
Шивоун седеше с Тоби Пит в Заседателната зала на Кралското дружество.
От стенния екран ги наблюдаваше сбръчканото, доста меланхолично лице на Михаил Мартинов. Шивоун си помисли, че той винаги изглежда така, сякаш от ъгъла на устата му би трябвало да виси саморъчно свита цигара, но дори съвременните некарциногенни, незамърсяващи цигари, към които човек не се пристрастяваше, бяха забранени в тясната лунна база.
— Ех, защо проблемът не беше по-прост! — въздъхна Михаил. — Защо всъщност не е някой астероид, който се носи към нас и заплашва да ни фрасне по главата! Къде е сега Брус Уилис, когато най-много имаме нужда от него?
— Кой? — попита Тоби.
— Няма значение. Проявявам нездраво пристрастие към слабите филми от миналия век…
Шивоун не прекъсваше нервното им дрънкане. Седмица след второто си завръщане от Луната беше изтощена и напрегната и главоболието човъркаше зад очите й. След междупланетното пространство й се струваше, че се задушава в мухлясалата атмосфера на Дружеството с неговата миризма на препарат за лъскане на мебели, грамадната кафемашина, къкреща си под нос в ъгъла, и огромната купчина бисквитки върху поднос на масата. Още малко и щеше съвсем да се отчае. Бе приела възложената й от Мириам задача да измисли как да се справи със слънчевата буря, но след едномесечни проучвания „експертите“ по целия свят й отговаряха само с безнадеждност и негативизъм.
Михаил и Тоби, този разнороден екип, бяха нейният последен залог. Ала нямаше намерение да им го признае.
— Да се хващаме за работа — енергично каза тя.
Руският астрофизик хвърли поглед към бележките си — бяха скрити от камерата.
— Тук са последните предвиждания на Юджийн.
На настолния екран пред Шивоун и Тоби се отвориха графики, показващи енергийния приток, изчислен на базата на дължина на вълните, маса на частиците и други параметри.
— Боя се, че нищо съществено не се е променило. На двайсети април две хиляди четирийсет и втора ни предстои мощно изливане на слънчева енергия. То ще продължи близо едно денонощие, така че почти всяка точка от земната повърхност ще бъде обърната точно към огъня. Няма да имаме даже закрилата на нощта. Тъй като ще сме малко след пролетното равноденствие, няма да бъдат пощадени дори полюсите. На този етап имате ли нужда от подробности за това какво ще се случи с атмосферата и океаните? Не. Достатъчно е да кажем, че Земята ще бъде стерилизирана на десетки метри дълбочина под повърхността.
— Но вече разполагаме с много по-точна представа за това как ще се разпространи енергията — продължи Михаил. — Виждаме аномалии в радиоактивната и конвенционната зона, където обикновено се съхранява огромната част от енергията… — Той кликна върху невидимата повърхност пред себе си и едната таблица на настолния екран се освети.
— Аха — рече Шивоун. — Интензивността ще кулминира във видимия спектър.
— Както обикновено става със спектъра на слънчевата светлина — прибави руснакът. — По-точно в зелената светлина. Където очите ни са най-чувствителни и където най-добре функционира хлорофилът. Несъмнено тъкмо затова еволюцията е избрала хлорофила за фотосинтезиращото вещество, което храни целия аеробен растителен живот.
— Следователно, ето какво ни предстои: буря на зелена светлина от слънцето — резюмира Шивоун. — Да поговорим за възможностите да се справим с нея.
Тоби се ухили.
— Забавната част!
— Дали да не започна аз? — предложи Михаил, кликна и на дисплеите пред Шивоун се появиха няколко схеми, таблици и образи. — Още преди сегашната криза някои мислители са разглеждали начини за ограничаване на слънчевото облъчване — количеството слънчева енергия, което стигало планетата. Естествено главно с цел намаляване на глобалното затопляне. — Астрофизикът повика образи на прашни облаци във високите пластове на атмосферата. — Едно от предложенията е да се използват космически пускови съоръжени за изстрелване на субмикрометричен прах в стратосферата. Така ще се имитира вулканичен ефект. След мощно изригване като на Кракатау глобалната температура често спада с един-два градуса за няколко години. Или пък може да се изстрелят серни частици, които ще изгорят в атмосферния кислород и ще образуват пласт от сярна киселина. Тя сигурно ще е по-лека и затова по-лесно ще се изведе в стратосферата.