— Но до каква степен ще филтрира бурята? — попита Шивоун.
Михаил и Тоби й показаха изчисленията. Оказа се, че намалението е само с няколко процента.
— Достатъчно, за да ограничи глобалното затопляне, и то може би — тъжно каза руснакът. — Но изобщо не върши работа за нашия проблем. Ще трябва да блокираме почти цялата радиация — дори само един процент може да е фатален.
— Значи ще се наложи да мислим по-мащабно — твърдо заяви Шивоун.
— Щом ще е мащабно, вместо да имитираме вулканична дейност, за да изхвърлим прах във въздуха, защо просто не предизвикаме изригване на истински вулкан — плахо предложи Тоби.
Михаил и Шивоун се спогледаха сепнато.
Тъкмо даването на такива идеи беше причината, поради която Шивоун канеше Тоби на обсъжданията.
Той се колебаеше.
— Защо аз, Шивоун? Аз организирам обществени прояви, за бога! Моят принос трябваше да приключи с осигуряването на достатъчно бисквити за всички.
Тя го погледна с нежна досада. Едър, малко пълен тромав мъж с рошава кестенява коса и мекушава брадичка. Дори не беше учен — бе завършил филология. Типичен англичанин, който винаги щеше да бъде ценен от старомодни британски институции като Кралското дружество не само заради интелигентността и явната си кадърност, но и заради действащото успокоително излъчване на сигурността на горната средна класа. Ала той притежаваше една типично английска особеност, която родената в Северна Ирландия Шивоун не ценеше толкова високо — прекалената скромност.
— Ти не си тук заради бисквитите, Тоби, колкото и да ги обичаме, а за другата си кариера.
Той я зяпна озадачено.
— Заради книгите ли?
— Точно така. — Беше публикувал цяла поредица лирично написани популярни истории на забравени ъгълчета на науката и техниката. И тъкмо това я бе накарало да се обърне към него. — Изправени сме пред мегапроблем, Тоби. Но след Циолковски хората са измислили купища повече или по-малко шантави мегаинженерни възможности. И ми се струва, че сега ще се наложи да се възползваме от тях.
Имаше предвид една конкретна лондонска организация, Британското междупланетно дружество.
— Отделих им глава в една от книгите си — каза Тоби, когато Шивоун спомена за тях. — Днес дружеството е погълнато от паневропейска организация и вече изобщо не изглежда забавно. Обаче в разцвета си е било място за забавление на множество уважавани учени и инженери. Измислили са много начини да разтърсят вселената…
Според нея сега трябваше да разчитат тъкмо на това нетрадиционно мислене.
Тоби се ухили.
— Значи аз съм посланик на шантавите нетрадиционалисти, така ли? Много ти благодаря.
Ала Михаил отговори:
— Трябва да измислим как да защитим цялата Земя. В миналото никой не се е изправял пред такава отговорност. Струва ми се, че при тия обстоятелства имаме нужда точно от малко лудост!
С усърдна работа върху екраните и чести допитвания до Аристотел тримата бързо проучиха предложението на Тоби за вулкана. Навярно можеше да се получи — само че трябваше да е голямо изригване, много по-мощно от всяко в писаната история и може би изобщо в геологичното минало. Тъй като никога не бяха правени подобни опити, последиците му щяха да са непредвидими и може би още по-ужасни от самия проблем. Шивоун записа обсъждането във файл, който щеше да се съхрани в огромната памет на Аристотел под името „последни средства“.
Направиха още някои проучвания върху така наречените „свойствени“ методи за защита, неща, които можеха да се направят в атмосферата на Земята или от ниска орбита. Никой от тях обаче не осигуряваше нужния филтър. Нямаше причина да не използват някой от тези методи. Те щяха да осигурят още някой и друг процент защита — и поне щяха да дадат на обществеността илюзията, че се върши нещо, което си беше важен политически фактор. Ала ако не успееха да изровят начин за блокиране на почти цялата свирепа слънчева радиация, тези проекти нямаше да променят крайния резултат с абсолютно нищо.