— Юджийн, сигурно ти е адски странно да чуеш как президентът говори на целия човешки род за нещо, което си измислил ти.
— Странно. Да. Нещо такова. — Младият учен говореше бързо и отсечено. Запоказва с ръце. — Имаш слънцето. Имаш и моя модел на слънцето. — Сплете пръсти. — Това са различни неща, обаче са свързани. Моите проучвания съдържаха предвиждания, които се изпълниха. Следователно моите проучвания са вярно отражение на действителността. Но само отражение.
— Май те разбирам — рече Михаил. — Има различни категории действителност. Въпреки че можем да я предвидим до девет стойности след десетичния знак, не сме в състояние да си представим как странното поведение на слънцето наистина може да повлияе върху нашия уютен човешки свят.
— Нещо такова — смутено потвърди младежът. Ръцете му шаваха една в друга, мъжки ръце, ала детски жест. — Като рушащите се стени между модела и действителността.
— Знаеш ли, не само ти се чувстваш така, Юджийн. Не си сам.
— Разбира се, че съм сам. — На лицето му се изписа отчуждение.
Михаил копнееше да го прегърне, но знаеше, че не бива.
— Възнамеряваме да построим космически щит — продължаваше президентът. — Направен от най-тънък слой, той ще представлява диск, по-широк от самата Земя. Всъщност ще е толкова огромен, че когато започне да придобива форма, ще се вижда от всеки дом, всяко училище, всяко работно място на света, защото тази изкуствена структура ще е голяма колкото слънцето и Луната.
— Казаха ми, че може би ще се вижда с просто око дори от Марс. Ние наистина ще оставим знака си в слънчевата система. — Тя се усмихна.
Шивоун се замисли за съвещанието със своя „пъстър екип“ в Кралското дружество, когато Аристотел им беше дал тази идея.
По принцип тя не можеше да е по-елементарна. В слънчев ден, ако светлината бе прекалено силна, човек се скрива под слънчобран. Следователно, за да се защитят от бурята, трябваше да построят слънчобран в космоса, достатъчно голям щит, за да скрие цялата Земя. И в съдбоносния ден човечеството щеше да се сгуши в безопасност под сянката на изкуствено слънчево затъмнение.
— Центърът на гравитацията му ще бъде в Л1 — съобщи Михаил. — Ще орбитира между слънцето и Земята.
— Какво е Л1? — попита Тоби.
Л1 е първата точка от Лагранжовата система Земя-Слънце. Тяло, обикалящо между Земята и слънцето като Венера, следва орбитата си по-бързо от Земята. Но земното гравитационно поле притегля Венера, макар и много по-слабо от слънчевото. Пратете спътник много по-близо до Земята — около четири пъти по разстоянието до Луната — и земната гравитация е толкова силна, че Земята притегля сателита и го кара да орбитира около слънцето със същата скорост като нея.
Точката на равновесие се нарича Л1, първа точка на Лагранж, по името на френския математик от XVIII век, който я е открил. Има пет такива точки на Лагранж, три по линията Слънце-Земя и две по орбитата на самата Земя на шейсет градуса от земно-слънчевия радиус.
— Аха. — Тоби кимна. — Земята и спътникът се въртят успоредно. Сякаш са свързани с някаква грамадна часовникова стрелка, която стърчи от слънцето.
— Мислех, че Л1 е точка на нестабилно равновесие — обади се Шивоун. И в отговор на озадачения поглед на Тоби прибави: — Като футболна топка на върха на планина. Топката е неподвижна, обаче може да падне във всяка посока.
— Да — потвърди Михаил. — Но вече сме разполагали сателити на такива места. Дори можеш да орбитираш около точка на Лагранж, като използваш малко количество гориво, за да поддържаш положението си. Това е напълно изпълнимо и не представлява проблем.
Тоби вдигна ръка към лампата на тавана и с експериментална цел заслони лице.
— Простете ми глупавия въпрос. Но колко голям трябва да бъде този щит?
Руският астрофизик въздъхна.
— Нека за простота приемем, че слънчевите лъчи са успоредни, когато достигат Земята. Сам виждаш, че ти трябва екран, голям колкото обекта, който се опитваш да защитиш.
— С други думи, щитът трябва да представлява диск най-малко с диаметъра на Земята. Който е…
— Тринайсетина хиляди километра.
Тоби зяпна. Ала упорито продължи:
— Значи става дума за щит с диаметър тринайсет хиляди километра. Който трябва да се построи в космоса. Където най-голямата структура, създадена досега от човека, е…
— Предполагам, че е Международната космическа станция — отвърна Михаил. — Много по-малка от един километър.