Само че сега това нямаше да се случи. След две години престой първият екипаж беше захвърлен тук — и се говореше, че поради приоритетността на работата по щита, най-вероятно няма да има спасителна мисия до самата слънчева буря, след повече от четири години.
Екипажът разбираше необходимостта да остане тук, защото всички отлично съзнаваха каква опасност представлява слънцето. Въпреки по-голямото разстояние неговото присъствие на Марс бе по-гибелно, отколкото на Земята. Плътната атмосфера на родния свят осигуряваше защита, равняваща се на много метри алуминий, докато редкият въздух на Марс се равняваше само на няколко сантиметра — все едно да пътуваш с тенекиено корабче в космоса. От магнитосферата също нямаше голяма полза. Червената планета продължаваше да е неподвижна и студена, дълбоко замръзнала отвътре, и магнитното й поле не беше глобална, динамична структура като земното, а останка от волтови дъги и кръпки. На Марс, както казваха слънчевите климатолози, слънцето влизаше в пряк контакт с повърхността и човек трябва да се крие от изригвания, които на Земята изобщо не се усещат.
Настроението трудно можеше да се повиши. Бяха уморени, постоянно: един сол, марсианският ден, беше с половия час по-дълъг от земния, прекалено много за човешката денонощна система. При всичките им симулации никой не бе предвидил, че един от най-сериозните проблеми на Марс ще се окаже нещо като умора от часовата разлика. А сега бяха изоставени. Благодарение на „Аврора Нула“ не се бояха, че ресурсите им ще се изчерпят. Можеха да издържат — Марс щеше да ги храни. И все пак повечето членове на екипажа бяха съкрушени от дългото откъсване от роднините и дома си.
Но макар и ужасена от перспективата на слънчевата буря и притеснена от работата, която щеше да им се наложи да свършат, за да я преживеят, Хелена тайничко се радваше. Постепенно се влюбваше в това място, в този странен малък свят, където слънцето вдигаше вълни в атмосферата. А Марс още не беше започнал да им разкрива тайните си. Искаше да отиде на полюсите, където всяка зима имаше виелици от въглероден диоксид, или в дълбоката долина Хелас, където ставало толкова топло и въздухът бил толкова плътен, че човек можел да излее течна вода и тя щяла да остане, без да замръзне, на повърхността.
Марс криеше и човешки тайни.
Британката Хелена все още си спомняше разочарованието си, когато на шестгодишна възраст я бяха събудили в малките часове на Коледа, 2003-та, за да чуе сигнал от Марс, а той така и не се бе получил. Сега лично беше дошла на Червената планета — и със собствените си очи бе видяла покритите с прах останки на Исидис Планиция, всичко, което се беше запазило от смелия малък космически кораб, стигнал чак дотук. Това не означаваше много за американците в екипажа, но Хелена бе щастлива, когато й позволиха да кръсти този всъдеход „Бигъл“…
— Бигъл, тук Лоуел — тихо се разнесе в слушалките й гласът на Боб Пакстън и прекъсна речта на президента. — Почти е време. Гледай сега.
— Лоуел, тук Бигъл. Мерси, Боб. — Тя вирна глава, за да погледне небето.
Космическият кораб величествено се издигна на изток, сияещ в марсианското утро. Хелена изчака при всъдехода си, докато блестящата звезда, която вече нямаше да я върне у дома, започна да помръква в праха на хоризонта, завършила единственото си прелитане над Марс.
Сбогом, „Аврора 2“, сбогом.
Президент Алварес събра длани и погледна в обектива.
— Идните дни ще бъдат трудни за всички нас. Няма да се преструвам, че не е така.
— Нашите космически агенции, включително НАСА и Астронавтският сапьорски корпус на Съединените щати, ще играят важна роля, разбира се, и аз съм напълно убедена, че достойно ще посрещнат това ново предизвикателство, както са го правили винаги. Ръководителят на полета на злополучната лунна мисия „Аполо тринайсет“ казва така: „Не може да става и дума за провал“. Същото е в сила и сега.
— Но космическите инженери не могат да победят сами. За да постигнем целта си, всички ще трябва да изиграем ролята си, до последния човек. Моята ужасна новина може би сега ви шокира, но утре ще изгрее нов ден. Ще има вестници и уебсайтове, имейли и телефонни разговори, магазините ще бъдат отворени, общественият транспорт ще работи, както винаги — и всяко работно място и училище ще бъде отворено, трябва да бъде!
— Призовавам всички да се хванем на работа. Призовавам да положим всички усилия, ежеминутно, ежедневно. Ние сме като пирамида, пирамида от работа и икономически принос, пирамида, носеща на върха си шепа герои, които се опитват да спасят всички нас.