— Ние преживяхме девети юни, преодоляхме по-незначителните проблеми, възникнали през онзи тежък ден. Уверена съм, че заедно ще се справим и с това ново предизвикателство.
— Стига човечеството да оцелее, нашите потомци ще си спомнят за тези мимолетни години. И ще ни завиждат. Защото ние сме тук, днес, в този час. И сме постигнали величие.
— Желая успех на всички нас.
„Не това е въпросът!“
На Бисиса й се искаше да закрещи срещу екрана, да замери президента с възглавница. „Този щит е героичен проект. Обаче трябва да видите и какво се крие отзад. Трябва да проумеете, че всичко това е нагласено. Трябва да ме изслушате!“
Ала заради Мира остана външно спокойна.
Неяснотата на цитираните от Алварес дати я озадачаваше. Защо бе толкова уклончива? Астрофизиците, които бяха направили предвиждането, като че ли имаха точна представа за всичко останало и трябваше да са в състояние да посочат точния ден.
Датата беше избрана от Първородните естествено, както и всичко друго в това събитие. Те бяха избрали ден, който имаше някакво значение за тях. Ала какво толкова важно можеше да има в някакъв ден през април 2042-ра? Нищо особено, от човешка гледна точка: Първородните бяха същества от звездите… Тогава нещо астрономическо.
— Аристотел — тихо повика тя стената.
— Да, Бисиса?
— Април две хиляди четирийсет и втора. Можеш ли да ми кажеш какво става в небето през този месец?
— Ефемериди ли имаш предвид?
— Моля?
— Таблици с астрономически данни, които определят ежедневното положение на планетите, звездите и…
— Да. Точно това.
Образът на президента се смали в единия ъгъл на стената. Останалата част се изпълни с колони от цифри, като географски координати. Ала даже наименованията на графите не говореха нищо на Бисиса. Явно астрономите говореха на свой език.
— Съжалявам — рече Аристотел. — Не съм сигурен какъв опит имаш.
— Да речем, че нямам никакъв. Можеш ли да ми го покажеш графично?
— Разбира се. — Таблиците се смениха с образ на нощното небе. — Гледката от Лондон в полунощ на първи април две хиляди четирийсет и втора.
При вида на невероятно ясното звездно небе я прониза мъчителен спомен. Седеше с телефона в ръка под кристалното небе на друг свят и мъничкото устройство се мъчеше да картографира небето и да определи датата… Ала се бе наложило да остави всичко на Мир, дори телефона си.
Аристотел запревключва опциите и й показа схематични диаграми на съзвездия, небесни меридиани и паралели.
Тя отхвърли всичко това.
— Просто ми покажи слънцето.
Започна да се очертава жълт диск, изпъкващ на черното, обсипано със звезди небе. В ъгъла мигаше датата и часът. Бисиса изгледа целия месец, април 2042-ра, от край до край.
И тогава си помисли за нещо, което бе видяла по времена странното си пътешествие на връщане от Мир с Джош.
— Покажи ми Луната.
Изплува сив диск с несиметрични петна.
— Сега започни от първи април и пак го превърти напред.
Луната описа величествения си път по небето. Изду се, докато не стана пълна, после пак започна да се смалява и се превърна в полумесец, който опасваше диск от пълен мрак.
Този черен диск премина през образа на слънцето.
— Стоп! — Картината замръзна. — Знам кога ще се случи! — ахна тя.
— Бисиса?
— Слънчевата буря… Аристотел. Знам, че ще ти е трудно да го уредиш. Но трябва да говоря с кралския астроном… президентът спомена за нея… Шивоун Макгоран. Адски, адски е важно.
Бисиса впери очи в дисковете на слънцето и Луната, плътно наложени един върху друг на екрана й. Датата на симулираното слънчево затъмнение беше 20 април 2042-ра.
Част 3
Щитът
19
Усърдието
Бъд Туук посрещна слязлата от „Комаров“ Шивоун, както винаги.
Тя му каза, че иска веднага да почне работа, колкото и да е часът тук. Той се усмихна. Потеглиха към главните куполи.
— Не се бой. И без това тук работим денонощно — така е от половин година, откакто получихме президентската заповед.
— Земята ви е благодарна за това.