— Знам. Но това не е проблем. Всички тук сме силно мотивирани. — Полковникът дълбоко си пое дъх и изпъчи гърди. — Предизвикателството изпълва човек с енергия. Това е полезно.
През последната половин година Шивоун се чувстваше на ръба на изнемощението, така че отвърна скептично:
— Сигурно.
Бъд я погледна и военната му безцеремонност отстъпи мястото си на загриженост.
— Как беше полетът?
— Дълъг. Благодаря на Господ за Аристотел и имейла.
За трети път идваше на Луната. Първото й пътуване бе прекрасно, нещо, за което беше мечтала като малка. Даже второто бе вълнуващо. Но третото, сега, беше просто задължение — при това времеемко.
Вече бе средата на 2038-а, цяла година след 9 юни, половин година след онова епохалното коледно изявление на Алварес — и по-малко от четири години преди слънчевата буря.
От графиките на Гант и диаграмите на взаимозависимостите и критическите пътища Шивоун знаеше, че отделните компоненти на цялостната програма за построяване на шит вървят много добре. Но календарният часовник в главата й неумолимо тиктакаше.
Тя се опита да го обясни на Бъд.
— Аз съм песимистка по природа. Очаквам нещата да се объркат и съм подозрителна, когато всичко е наред. — Опита да се усмихне. — Каква позиция за ръководител, а!
Полковникът вирна глава и посивяващата му къса коса отрази светлината на флуоресцентните тръби в коридора.
— Отлично се справяш. Така или иначе, когато става въпрос за мотивация, остави го на мен. Някога бях адски досаден старшина в тренировъчни бази в Средния запад. Биваме да карам хората да си изцапат ръцете. Двамата с теб може да направим добър екип. — И я прегърна през раменете и леко я стисна.
Шивоун усети силата му и долови дъх на афтършейв. Бъд понякога й се струваше останка от 50-те години на XX век. Но неговата твърдост, прямота и чувство за хумор й действаха ободряващо. Всичко това бяха оправдания естествено.
Докато полковникът я прегръщаше, усети дълбока и приятна топлина, която се разля от корема й и се надигна към лицето й. Съжали, когато кратката прегръдка свърши.
При първото й посещение в купола „Артемида“ провеждаха лунните индустриални експерименти. Сега, само след няколко месеца, мащабите на работата напълно се бяха променили. Бяха разрязали купола, за да пристроят към него импровизирани разширения и да осигурят по-голяма площ за производствените съоръжения, повечето във вакуум. Като сцена от ада, помисли си Шивоун, с гротескни фигури в скафандри, плуващи сред тръби, проводници и метални съдове, всичко това във вездесъщото антрацитносиво на Луната, като карикатура на най-мрачните дни от индустриалната революция в Англия.
Резултатът от тези огромни усилия беше метал.
Алуминият бе главният строителен елемент на изстрелващата система, докато желязото щеше да е нужно за електромагнитните системи, които щяха да са работните мускули. Изстрелващата система обаче щеше да е дълга километри. Лунните заселници трябваше да прескочат от експерименталните процеси направо към промишлено производство — промяната на мащабите беше огромна, напрежението — невероятно.
Бъд очерта някои трудности.
— На Земята това са отдавна изпитани процеси. Тук обаче нищо не се държи по същия начин, нито лагерите, нито маслото, течащо по тръба…
— Но напредвате.
— О, да.
Междувременно куполът „Селена“, по-рано първата ферма на Луната, бе превърнат във фабрика за стъкло. Процесът беше елементарен: в единия край пускаш лунен реголит, прилагаш фокусирана слънчева топлина и от другия край получаваш стъкло, искрящо и течно, готово за изливане.
— Всеки път, когато до мен се добере журналист, ми задава един и същи въпрос: защо правим инфраструктурата на щита от лунно стъкло? — каза Бъд. — И всеки път трябва да давам един и същи отговор: защото тук е Луната. А колкото и да е прекрасна, Луната не ти дава много възможности за избор.
Специфичният състав на Луната се обуславяше от нейното образуване. Геолозите от НАСА, които бяха проучили първите проби, донесени от астронавтите от „Аполо“, бяха озадачени: тази лишена от желязо и летливи вещества материя напълно се различаваше от скалите в земната кора. По-скоро приличаше на материята от земната мантия, дебелия слой между кората и ядрото. Оказа се, че това е така, защото Луната наистина е създадена от земната мантия — или по-точно от мощното изригване, предизвикано от първичния сблъсък, довел до образуването на Луната.