— Така че разполагаме само с това — заключи Бъд. — Вулканичните скали образуват деветдесет процента от лунната кора. Все едно се учим да живеем по склоновете на Везувий. И няма никаква вода, не забравяй. Без вода не можеш да направиш бетон например.
— Затова произвеждате стъкло.
— Да, стъкло. Стъклото е естествен материал на Луната, Шивоун. Там, където падне метеорит, реголитът се стопява и наоколо се пръска стъкло. И ние го използваме.
— А ето го и готовия продукт. — С жест на шоумен Бъд посочи стъклените елементи, някои много пъти по-големи от човешки ръст, натрупани в импровизиран склад във вакуума. — Тук няма прототипове, няма експериментални модели. Всичко, което произвеждаме, е предназначено за изстрелване, всичко, което строим, ще стигне до щита — всичко, което виждаш тук, ще полети. Проектите, които ни пращат от Земята, постоянно се променят и освен това се опитваме да усъвършенстваме производството си, като целим с минимално тегло да осигурим определена структурна здравина. Затова щитът ще бъде странен хибрид и последните елементи, с пет години по-късни от първите, ще изглеждат съвсем различно от тях. Но просто ще трябва да се справим с това.
Шивоун гледаше стъклените елементи с искрено страхопочитание. Не приличаха на нищо — може би само лекичко на подпори за панаирджийска въртележка или на лъскави експонати на професионално изложение. Но тези странни наглед стъклени плоскости и десетките други точно като тях щяха да бъдат изстреляни в космоса, където щяха да бъдат сглобени и да образуват подпорите на огледало, по-широко от планетата. Нейната шантава идея вече придобиваше материална действителност. Обзе я вълнение.
Бъд наблюдаваше работниците през прозореца.
— Знаеш ли, струва ми се, че това може да е полезно за нас. Преди девети юни всъщност се забавлявахме, играехме си на лунни колонисти. Сега имаме конкретна цел и график за изпълнението й. Мисля, че тази буря ще тласне програмата за колонизиране и експлоатиране на Луната с десетилетия напред, даже с повече.
Това не означаваше нищо за Шивоун, но тя виждаше, че е важно за полковника.
— Наистина е чудесно.
— Да. Обаче — тежко прибави той — понякога става доста напечено.
— Защо?
— Защото тия хора не са дошли тук за това. Повечето са учени, не забравяй. И изведнъж ги мобилизират да работят на конвейер. Да, има динамика и адреналин. Но понякога си спомнят предишния си живот и ги обзема…
— Негодувание ли?
— Е, с това мога да се справя. Най-страшното е, че им омръзва. Недостатъкът на прекалената образованост. Докато успявам да отвличам вниманието им, всичко е наред. — Бъд отново отправи поглед към работниците и бръчиците от смях около очите му отразиха светлината. Шивоун си помисли, че командирът на базата, изглежда, много обича темпераментните заселници.
— Хайде — каза тя. — Още не си ми показал „Хеката“.
И когато тръгнаха, пъхна ръка в неговата.
По-късно той я изведе от базата, за да й покаже Давиловата прашка.
Когато наближиха, Шивоун се изправи в херметичния микрокупол на трактора, за да я види по-добре. Бяха завършени само три от проектираните трийсет километра на съоръжението. Въпреки това то представляваше удивителна гледка: на ниската слънчева светлина, под мастиленочерно небе и на фона на сиво-кафявия лунен прах Прашката лъщеше като меч.
Инженерите я наричаха „ускорител на маса“ или „електромагнитно стартово устройство“ — или просто „космическа пушка“. Представляваше алуминиева релса върху подпори, тънка и лека като всички лунни конструкции. Около релсата беше увита огромна желязна спирала, която Бъд наричаше „соленоид“. В товарния край работници, облечени в скафандри, предпазливо се движеха около кран, който спускаше върху релсата лъскава топка. Тя продължаваше по равното дъно на Клавиус и скоро изчезваше от поглед зад близкия лунен хоризонт.
— Принципът е елементарен — поясни полковникът. — Това е изстрелващо устройство, задвижвано с електромагнетизъм. Увиваш товара си в желязна обвивка — която може да се преизползва, между другото. Поставяш товарната топка върху релсата. Магнитното поле, генерирано в оня бункер ей там… — той посочи някакъв невзрачен купол, — пулсира през соленоида и изтласква топката по релсата. — Променливото магнитно поле индуцираше в желязната обвивка електрически ток и той се сблъскваше с магнетизма. — Това е принципът на електромотора.