Докато обясняваше, бе отпуснал длан върху кръста й с приятна интимност.
— И след трийсет километра ускорение… — подсказа му Шивоун.
— Достигаш втора космическа скорост8, без да има нужда да се главоболиш с ракети, ракетни площадки и обратно броене. И после отиваш където си поискаш — даже можеш да се спуснеш чак на Земята.
— Идеята наистина е фантастична — възхити се тя.
— Да. Обаче подобно на повечето неща, които правим на Луната, хората са я измислили много преди да имат възможност да я осъществят. Идеята за електромагнитното стартово устройство датира още от петдесетте години на двайсети век, струва ми се. Измислил я е един научнофантастичен писател. Прочут навремето…
— А на Земята не можехте ли да построите ускорител на маса?
— Да. По принцип. Но въздухът щеше да е проблем. Щяхме да летим с междупланетна скорост на метър над земната повърхност. На Земята при втора космическа скорост, мах двайсет или двайсет и пет, чисто и просто ще изгориш. Тук обаче няма въздух, затова скоростта, която трябва да се достигне, е много по-малка, отколкото на Земята: там долу ще ти трябва двайсет пъти по-дълъг ускорител, отколкото тоя, около шестстотин километра. Що се отнася за енергията, цялата тая прелестна слънчева светлина пада от небето безплатно. Но истинската икономия идва от факта, че за разлика от ракетната технология, цялата ни ускорителна техника е монтирана за земята, където й е мястото. С Прашката можем да изстрелваме товари от Луната при нищожна цена за килограм.
И въодушевено навлезе в подробности за възможностите, които Прашката и нейните по-съвършени наследници някой ден щели да дадат на Луната.
— Оттук можем да пращаме тежки строителни елементи до точките на Лагранж, в земна орбита или до планетите и отвъд тях много по-евтино, отколкото от Земята. Някога хората са си представяли Луната като стъпало към слънчевата система. Тези мечти са угаснали, когато станало ясно, че на Луната има съвсем малко вода. Но сега мечтата отново ще оживее.
Шивоун малко тъжно го докосна по ръката. Ентусиазмът и жизнерадостта му й допадаха. Но в известен смисъл той странно приличаше на Юджийн Менгълс: фиксидеята на Юджийн беше неговата работа, а на Бъд — очевидно Луната и нейното бъдеще… в което нямаше място за нея, помисли си тя.
— Убеди ме, Бъд — каза Шивоун. — Но засега единственото ми желание е Луната да спаси Земята.
— Работим по въпроса. Макар всички да знаем, че това няма да е достатъчно.
Щитът не можеше да осигури идеална защита. Трябваше дв го проектират така, че да филтрира пика на слънчевата буря, енергийната бомбардировка във видимия спектър на светлината, ала той нямаше да направи нищо за очакваните съпътстващи рентгенови лъчи, гама-лъчи и други гадости, периферни от гледна точка на цялото количество енергия, отделено от бурята, но потенциално гибелни за Земята.
— Не можем да се справим с всичко — каза тя.
— Знам. Все го повтарям на моите хора. Обаче въпреки това не ми се струва достатъчно, каквото и да правим… Гледай, мисля, че вече са готови за изпитанието.
Топката с товара беше спусната върху лъскавата релса. Кранът се изтегли. Шивоун видя, че топката се задвижва: отначало бавно, тромаво, което подсказваше масата й, после по-бързо. И толкова. Нямаше специални ефекти: бълващи пламъци, дим. Ала докато генераторите изливаха енергията в стартовото устройство, тя усети гъделичкане под лъжичката, навярно някаква биохимична реакция на мощния електрически ток, течащ само на неколкостотин метра от нея.
Все още увеличаващата скоростта си топка изчезна от поглед.
Бъд сви юмрук.
— Днес просто ще изровим нова дупка на дъното на Клавиус. Но най-много след половин година ще изстрелваме товари в орбита. Представи си да пътуваш с това нещо — да яхнеш мълния по лицето на Луната!
Всъдеходите на лунната повърхност вече бяха потеглили, за да приберат изстреляната топка — вдигаха струи прах. А кранът се връщаше на мястото си, готов за поредното изпитание.
20
Човешките ресурси
Юджийн седеше в стаята си, сплел пръсти върху масичката пред себе си. Нямаше украшения, нито лични вещи — обстановката беше скромна дори според стандартите на Луната, където всичко се филтрираше от гледна точка на огромните транспортни разходи от Земята. Нямаше даже гардероб, а само кашон, в който сигурно бе донесъл дрехите си на Луната.
8
Минималната скорост, необходима на дадено тяло да излезе от гравитационното поле на планета, звезда и т.н. — Б.пр.