Бъд Туук, който гледаше от друг стенен екран, тихо се засмя.
Роуз ядосано го стрелна с поглед.
— Не е важно кой я е оплескал, важното е, че работата е оплескана. — Искам кафе. — Тя се оттласна от стола си и изчезна от поглед.
— Хайде пак старата песен — мрачно рече Михаил.
Въпреки обичайното си вродено безпокойство, че всичко изостава, преди да дойде на работа тази сутрин, Шивоун всъщност беше настроена оптимистично за темпото, с което вървяха нещата.
На Луната, след месеци на невероятни усилия от страна на Бъд и неговите хора, Прашката бе готова и функционираше. Дори в момента строяха втори ускорител на маса. И не само това, но и производството на стъкло напредваше бързо: върху голата почва на кратера Клавиус бяха израснали заводи и денонощно зареждаха Прашката с потоци от структурни елементи. Преустановила работата си по хелий-3, Роуз Делиа се беше оказала повече от способен ръководител на тази част от проекта, въпреки постоянната си киселост.
Междувременно космическият кораб „Аврора 2“ се бе върнал от Марс и беше разположен в Л1, точката на Лагранж в космоса между Земята и слънцето. След завършването на Прашката първите подпори от лунно стъкло бяха изстреляни към строителния обект и бе започнал строежът на самия щит. Сега Бъд Туук формално ръководеше всички дейности в Л1 и, както винаги беше знаела Шивоун, се справяше спокойно и ефикасно. Казваха, че щитът скоро ще е достатъчно голям, за да се вижда с просто око от Земята — или поне че щял да се вижда, ако не бил яростният блясък на слънцето.
Даже личният живот на Шивоун проявяваше признаци на раздвижване, за всеобщо удивление на приятелите и роднините й. Не беше очаквала отношенията й с Бъд да се задълбочат толкова бързо, особено след като прекарваха почти цялото си време на различни светове. В най-тежките дни от живота й тази връзка бе за нея източник на утеха и сила.
Но сега, по време на рутинното ежеседмично съвещание, изневиделица бяха изскочили две непреодолими пречки.
Роуз Делиа отново се появи на екрана с кафе, което бавно се плискаше в чашата при слабата лунна гравитация. Разговорът продължи и Шивоун се опита да се съсредоточи върху проблемите.
Математически разполагането на обект в точка на Лагранж беше просто. Ако представляваше точкова маса, щитът можеше да бъде разположен точно на линията, свързваща Земята със слънцето. Само че този проект вече не беше математически, а инженерен.
Точката Л1 например изобщо не бе стабилна, а само полустабилна: ако бъдеше извадена от положението си, точковата маса щеше да се върне на мястото си по линията на земно-слънчевия радиус, но щеше и да се отдалечи от линията във всяка друга посока. Затова трябваше да се приложат механизми за поддържане на позицията, например ракетни дюзи.
И после естествено щитът не представляваше точкова маса, а обект, достатъчно голям, за да скрие цялата Земя. Само геометричният му център, пресичащ линията Земя — слънце, можеше да бъде балансиран в точката Л1. Центърът притегляше всички други точки и с времето щитът щеше да се смачка сам в себе си. Ако го направеха по-твърд, неминуемо щяха да увеличат масата. Щяха да преодолеят този проблем, като придадат на щита бавно въртене, само четири завъртания на година — „Все едно че Бог си върти слънчобрана“, както се беше изразил Михаил — достатъчни, за да осигурят нужната твърдост на цялата конструкция.
Въртенето обаче пораждаше други проблеми. Приставането към въртящ се обект в космоса, дори да се въртеше толкова бавно, колкото щита, бе много по-трудно, отколкото към неподвижен. По-сериозно беше това, че поради въртенето си, щитът щеше да се превърне в огромен жироскоп. Щеше да следва орбитата си между Земята и слънцето и да поддържа еднаква ориентация в космоса — и след година щеше да извърне лицето си от линията Земя — слънце и да изгуби значението си като „слънчобран“.
Междувременно трябваше да се съобразяват и с други сили, освен гравитацията. Самата слънчева светлина, фотонен дъжд, упражнява натиск върху всеки обект, до който се докосне. Тази сила е прекалено лека, за да се усети от вдигната човешка длан, но щеше да е достатъчно, за да придвижи яхта с тънки еднокилометрови платна от една планета до друга — и определено щеше да упражнява значителна сила върху обект, голям колкото щита. Имаше и още усложнения, например смущенията от гравитационните полета на Луната и планетите, както и на магнитното поле на самата Земя.