— Нека ви покажа върху какво работим в момента, проблемите, с които се боря. Чували ли сте за интелигентния горен слой на нашия щит?
Това беше прототип на материала, който някой ден, ако всичко минеше добре, щеше да бъде опънат върху скелето от лунно стъкло като паяжина от стъклени нишки, сложна и с много елементи, някои невидими с просто око.
— Той съдържа свръхпроводници, които пренасят енергия и служат като комуникационни връзки. Диамантени нишки, прекалено малки, за да се виждат, за структурна здравина. Сензори, умножителни устройства, компютърни чипове, даже няколко миниатюрни ракетни двигателя. Ето, виждате ли? — Голямото колкото носна кърпичка парче тъкан нямаше почти никаква тежест — малките ракетни двигатели бяха като глави на топлийки.
— Леле! — възкликна Бисиса. — Пък аз си мислех, че ще е просто голямо безмозъчно огледало.
Шивоун поклати глава.
— Щеше да е прекалено лесно, нали? Целият щит няма да е от интелигентна материя, само около един процент от него. Като огромен взаимосвързан организъм.
Бисиса почтително докосна материала.
— Тогава какъв е проблемът?
— Производството му. Въпросът е, че трябва да е нанотехнологично…
Нанотехнологиите все още бяха в зародиша си. Ала процесът на изграждане атом по атом бе единственият начин за производството на материал със сложност под молекулярно равнище.
Бисиса се усмихна.
— Може ли да разкажа за това на дъщеря си? Тя е модерно дете. Нанотехнологичните приказки са й любимите.
Шивоун въздъхна.
— Точно това е проблемът. В приказките хвърляш шепа вълшебен прах и нанотехнологията построява всичко, нали така? Е, нанотехнологията наистина е способна да построи почти всичко, но има нужда от нещо, с което да строи, както и съответната енергия. Нанотехнологията в известен смисъл много прилича на биологията. Също като при растенията, нанотехнологията извлича енергия и материали от околната среда и ги използва, за да зарежда метаболизма си и да се самоизгражда.
— Вместо листа и стволове — космически щитове.
— Да. В природата метаболичните процеси са бавни. Веднъж гледах как един бамбуков стрък расте направо пред очите ми. Нанотехнологията е насочен процес, при това по-бърз. Но не много по-бърз.
Бисиса поглади парчето интелигентен материал.
— Значи това нещо расте бавно.
— Прекалено бавно. На планетата няма достатъчно фабрики, за да произведем нужното количество. В безизходица сме.
— Тогава поискайте помощ.
Шивоун се озадачи.
— Каква помощ?
— Знаете ли, хората винаги разсъждават мащабно — какво може да направи държавата за мен, как мога да впрегна промишлеността, за да получа каквото искам? Но от работата си в мисиите на Обединените нации съм се научила, че всъщност светът се движи от обикновените хора, които си помагат помежду си — и сами на себе си.
— Какво предлагате?
Бисиса предпазливо вдигна парчето интелигентна материя.
— Казвате, че това нещо расте като растение. Е, мога ли аз да го отгледам?
— Моля?
— Говоря сериозно. Ако го сложа в саксия на прозореца и го храня и поливам, ако го държа на слънце…
Шивоун отвори уста и я затвори.
— Не знам. Саксия не става, сигурна съм в това. Но може би някакво сравнително елементарно приспособление ще свърши работа. И проектът може да се приспособи, така че да използва местни хранителни вещества…
— С други думи?
— От почвата. Или даже от домашни отпадъци.
— Как се започва?
Шивоун се замисли.
— Предполагам, че ще има нужда от някакво семе. Достатъчно, за да кодира конструктивните данни и да задейства макрорастежа.
— Но ако моята съседка отглежда такова нещо, може да даде семена и на мен. А аз мога да дам от това… хммм… „растение“ на някой друг.
— И после ще има нужда от някаква система за събиране на готовия материал в някакъв център… Почакайте. — Шивоун се замисли. — Общата площ на щита е около сто хиляди милиарда квадратни метра. Един процент от тях и световно население от десет милиарда… хм, всеки мъж, жена и дете на Земята ще трябва да произведе, да речем, одеяло с широчина десет-двайсет метра. Абсолютно всеки.
Бисиса широко се усмихна.
— Сигурно не толкова много, ако и фабриките произведат своята част. Остават ни още три години. Ще се изненадате на какво са способни скаутските организации, когато решат да направят нещо.