Выбрать главу

— Преди да приключим, още една добра новина — каза Шивоун. — Може би намерих решение и на проблема с нанотехнологичното производство.

Всички се ококориха.

Тя се усмихна.

— Това ще почака. Ще ви пратя подробностите по мейла, когато проуча нещата. Благодаря на всички. Закривам съвещанието.

Екраните един по един започнаха да изгасват.

— Голяма актриса си — ухили се Тоби.

— Винаги ги оставям с незадоволено любопитство.

— Сериозно ли говориш за проблема с интелигентната материя?

— Има нужда от много работа, но мисля, че ще се получи.

— Знаеш ли, математически Л1 е повратна точка — точка, където кривата променя посоката си. Тъкмо затова е равновесна точка.

— Знам го… аха. Смяташ, че днес сме минали през повратен момент в проекта, така ли?

— А ти как мислиш?

— Мисля, че трябва да оставиш сензациите на журналистите. Добре. Да продължаваме.

23

Хийтроу

През март 2040-а — след поредната мрачна Коледа и съвсем малко повече от две години преди слънчевата буря — Мириам Грек реши да посети лично строежа на щита. А това означаваше да полети в космоса — за пръв път в живота си.

Докато колата й се отдалечаваше от Евроиглата, тя изпитваше угризение, но и вълнение, като дете, което се е чупило от училище. Но имаше нужда от почивка — и приятелите й, и враговете й щяха да са единодушни по този въпрос, кисело си помисли Мириам.

Лондонският „Хийтроу“ беше летище от един век, а сега бе и космодрум. Космопланът на дългата заякчена писта под воднистата слънчева светлина изглеждаше невероятно красив.

„Будика“10 представляваше тънка игла, дълга шейсетина метра. Имаше смущаващо малки перки на носа и опашката и дори главните й криле бяха само къси делтавидни израстъци, насочени назад. На върховете им бяха монтирани големи асиметрични кошове с главните ракетни двигатели — или по-скоро щяха да функционират като такива в космическия вакуум, но в земната атмосфера „дишаха“ въздух като реактивни двигатели. Горната повърхност на космоплана бе покрита с мътнобели керамични плочи, а долната — с лъскава бяла плоскост, топлинен щит за връщането в атмосферата, направен от материал, далечен потомък на термичната изолация, с която някогашните космически совалки бяха имали толкова много главоболия.

Въпреки скупчилите се наоколо коли на поддържащите екипи и облаците пара от резервоарите с криогенно гориво, космопланът наистина сякаш принадлежеше на съвсем друг свят и плахо беше кацнал на Земята. Но той бе действащ кораб — всъщност космически ветеран. Лъскавият му корпус беше осеян с върхове на системи за контрол на височината — повърхността около тях бе покрита с белези и олющена, а многократните навлизания в земната атмосфера бяха оставили следите си по долната страна.

И този горд космоплан беше британски. Докато едната страна на опашката носеше звездния кръг на Евразийския съюз, от другата се вееше анимирано британско знаме, а на крилете и бордовете бяха нарисувани прочутите кръгли отличителни знаци на Кралските военновъздушни сили, напомнящи, че на тази безстрашна космическа птица може да се разчита да изпълни воинския си дълг.

Космопланът водеше произхода си от новаторските проучвания на компании като „Бритиш Еъроспейс“ и „Ролс-Ройс“ през 80-те години на XX век, проекти, носещи наименования като „Хотол“ и „Скайлон“. Тези проучвания обаче се бяха проточили до второто десетилетие на следващия век, когато новите типове материали и двигателни системи, както и новият устрем към космоса, изведнъж бяха направили флот от напълно годни за повторна употреба космоплани икономически изгоден. И когато те наистина полетяха, британците естествено невероятно много се гордееха със своите красиви нови играчки.

Изборът на женско име очевидно беше уместен, помисли си Мириам: този космоплан определено бе най-красивият продукт на британското авиопроизводство след „Спитфайър“. Но избраното с народно гласуване име на келтската царица, която някога се беше опълчила срещу римляните, й се струваше доста нетактично в тези дни на паневропейска хармония — въпреки че Мириам се чудеше дали алтернативата е щяла да бъде по-приемлива: Маргарет Тачър

вернуться

10

Будика (Боадицея) — келтска царица. През 61–63 г. сл.Хр. предвожда бунт срещу Рим. — Б.пр.