И все пак даже в тези дни на обединена Евразия трябваше да се уважават съхранилите се национални чувства, стига те да се проявяваха конструктивно. Пък и, както никога не преставаше да й напомня Николаус, 2040-а беше година на избори. Затова Мириам позволи да я фотографират пред лъскавия корпус с широка усмивка.
Качи се с малък ескалатор и влезе в космоплана през люк, изрязан в облия корпус.
Озова се в тясно помещение. Ако беше очаквала и вътре елегантност, адекватна на красивата външност, щеше да се разочарова. Имаше дванайсет седалки, монтирани в прозаични редове, също като в първа класа на презокеански самолет — но нищо повече.
Посрещна я висок, много изправен мъж с униформа на „Юрейжън Еъруейс“ и островърхо кепе. Имаше сребристобяла коса и вероятно наближаваше осемдесетте, но строго изсеченото му лице бе красиво, с ясни сини очи, и когато заговори, изисканият му акценти подейства успокоително.
— Госпожо премиер-министър, за мен е чест да ви приветствам на борда. Аз съм капитан Джон Пърсел и мой приятен дълг е да се погрижа за спокойния ви полет до щита. Моля, седнете. Днес ще летите само вие и можете да изберете…
Мириам и Николаус седнаха през един ред, за да се разположат по-нашироко. Пърсел им помогна да стегнат смущаващо здравите колани и после им предложи напитки. Мириам си взе — какво пък толкова, по дяволите.
Прессекретарят отказа, малко сприхаво. На Мириам й се стори, че от известно време изглежда нервен. Е, всеки имаше право да се вълнува, че излита в космоса. Но може да имаше и още нещо. Спомни си решението си да го накара малко да се разкрие.
— Знаеш ли, прилича ми на конкорда — подвикна той през рамо. — Същата комбинация от високотехнологична външност и тясна пътническа кабина.
Пърсел го погледна.
— Летели ли сте със стария самолет, господине?
— Не, не — отвърна Николаус. — Но преди няколко години се вмъкнах в един музеен експонат.
— В база Дъксфорд на КВВС ли?… По случайност аз пилотирах този конкорд, преди да го пратят в музея в началото на века. Бях пилот в някогашните „Бритиш Еъруейс“. — Той се усмихна на Мириам почти фриволно и приглади сребристата си коса. — Сигурен съм, виждате, че съм достатъчно стар. Но космопланът е съвсем друга машина. Тя е приспособена за пътници, естествено, обаче първоначално е проектирана за товарен самолет. Почти цялата й маса е заета от двигатели.
— Нима? — малко нервно попита Мириам.
— О, да. Само двайсет от общо триста тона е полезен товар. И ще изхабим почти цялото си гориво за излитане от Земята. — Той я погледна предпазливо. — Сигурен съм, че са ви пратили общата информация, госпожо. Разбирате ли, че ще се спуснем обратно от космоса без двигатели, действащи с гориво? Завръщането на Земята е въпрос на разпръскване на енергия, а не на изразходване…
Не беше имала време дори да докосне лъскавите информационни материали естествено, но поне толкова знаеше.
— Значи сме просто летяща бомба — обобщи Николаус.
Дори като имаше предвид нервността му, Мириам се изненада от тези му думи.
Пърсел поприсви очи.
— Ще ми се да смятам, че сме малко по-интелигентни от бомба, господине. Ако ми позволите, бих искал да ви изложа процедурите при извънредни ситуации…
Те също се оказаха доста смущаващи. Едната опция в случай на декомпресия включваше затваряне в херметично изолиран чувал, тоест да си безпомощен като хамстер в пластмасово кълбо. Това се правеше с презумпцията, че облечените в скафандри астронавти ще придвижат сферата до спасителния кораб.
Капитан Пърсел се усмихна — вещо и успокоително.
— Ние вече не се отнасяме с пътниците като с деца, госпожо премиер. Всичко това се прави за вашата безопасност, разбира се. Бих могъл да ви изложа подробностите от полета и да ви убедя, че нашите инженери са направили всичко възможно, за да затворят така наречените „прозорци на неоцеляемост“, както не много романтично се изразяват. Но този космоплан все още е нова технология. Човек просто трябва да поеме риска и да се наслаждава на полета.
Големите приготовления, изглежда, приключиха. На стените и тавана се развиха екрани и грейнаха с дневна светлина. Мириам изведнъж сякаш се озова на открито, седнала с поглед по дължина на пистата.
Пърсел се настани на една от седалките и закопча колана си.
— Насладете се на гледката — или, ако предпочитате, можем да изключим екраните.