— И когато приготвим калъпа, го покриваме с повърхностния слой.
Един астронавт надзираваше тромав наглед робот, който се движеше по релса, стигаща до голям надуваем диск. С помощта на валяк машината покриваше миларовата повърхност на диска със стъклена материя. Роботът действаше спокойно, като че ли просто боядисваше стена.
— Миларът се получава от Земята на плътни блокове — поясни Бъд. — За да направиш фолиото, нагорещяваш целия блок и го раздуваш с горещи струи, за да получиш течни нишки. Придаваш му положителен заряд и превръщаш нужната повърхност в отрицателен електрод, така че полимерното влакно се изтегля като карамел и става стотици пъти по-тънко. Това не може да се направи на Земята, защото гравитацията ще оплеска всичко. Но тук просто го напръскваш, изпускаш калъпа и го отлепяш.
— Искам някой от тия роботи да боядиса апартамента ми.
Той се засмя, но малко пресилено, и Мириам болезнено осъзна, че сигурно всички гости на „Аврора“ пускат подобни шеги.
— Роботите, машините и процесите са страхотни — каза Бъд. — Обаче в сърцето на всичко това са хората. — Полковникът я погледна. — Аз произхождам от фермерски район в Айова. Като малък винаги съм обичал да чета истории за работници точно като баща ми и неговите приятели, само че в космоса и на Луната. Е, това още дълго няма да е възможно. Все пак космосът е опасна среда и работата, която вършим, изисква сериозни инженерни познания. Сред ония омазани до лактите симпатяги няма човек без докторска степен. Едва ли можем да ги наречем просто работници. Но притежават работническа дързост, нали разбирате какво искам да кажа? Работят денонощно по седем дни седмично, за да изпълнят задачата си, и някои са тук вече от години. И без тая дързост нищо нямаше да се получи, въпреки всичките ни високотехнологични дрънкулки.
— Разбирам — тихо отвърна тя. — Впечатлена съм, господин полковник. И вече съм по-спокойна.
Така си и беше. Шивоун я бе осведомила подробно за Бъд, но Мириам знаеше, че между двамата има връзка, и една от причините за посещението й на „Аврора“ бе сама да прецени положението. Хареса й всичко, което видя в този прям, уверен американски пилот, станал толкова важна фигура за бъдещето на човечеството — и беше облекчена, че проектът е в толкова очевидно сигурни ръце.
Не че евразийската й гордост щеше да й позволи да го признае на президент Алварес.
— Надявам се по-късно да се запозная с някои от хората ви — каза Мириам.
— За тях ще е удоволствие.
— За мен също. Няма да се преструвам, че това не е възможност да се снимам с тях — разбира се, че е така. Но за добро или зло, този чудовищен проект ще е моето наследство. Исках да дойда и да го видя, него и хората, които го строят, преди да ме изритат от мястото ми.
Бъд кимна сериозно.
— И ние следим социологическите проучвания. Не мога да повярвам, че перспективите ви са толкова лоши. — Той удари с юмрук по дланта си. — Би трябвало да пратят проклетите си анкети тук горе!
Мириам почти се трогна.
— Такъв е животът, господин полковник. Социологическите проучвания показват, че хората като цяло подкрепят проекта за построяване на щита. Но също така търпят много лишения заради цялото богатство, което изтича от планетата и се изсипва в тази грамадна орбитална пещ за пари. Те искат щита, но не им харесва да плащат за него — и може би подсъзнателно негодуват, че изобщо са изправени пред опасността от слънчевата буря.
— Класическа кръчмарска психика — изсумтя Николаус. — Когато ти съобщят лошата вест, след отказа да повярваш идва гневът.
— И имат нужда от някого, на когото да стоварят вината — заключи Бъд.
— Нещо такова — потвърди Мириам. — А може и да са прави. Строежът на щита ще продължи, каквото и да се случи с мен — вече стигнахме прекалено далеч, за да променим посоката. Но що се отнася до мен… нали знаете, Чърчил изгубил изборите веднага след като спечелил Втората световна война. Хората преценили, че си е свършил работата. Може би моят наследник ще се справи по-добре от мен с облекчаването на ежедневното тегло. — А може би, зачуди се тя, хората просто усещаха колко е изтощена, колко много е взела от нея тази работа — и колко малко й е останало да даде.
— Прекалено философски гледащ на нещата, Мириам — каза прессекретарят.
— Да — изръмжа Бъд. — Какъв тъп момент за избори! Може би трябваше да бъдат отложени с няколко години…