Потърси гняв, ала откри само пустота, нещо като съжаление. След дългите години на напрежение се чувстваше изчерпана, прекалено уморена, за да се разгневи дори от такова нещо. Може би си беше мислила, че това е неизбежно. Но искаше да разбере.
— Какъв смисъл има, Николаус? По-добре от мен знаеш резултатите от социологическите проучвалия. След половин година и без това щях да напусна играта. И това всъщност няма никакво значение за проекта. Ако изобщо промени нещо, това най-вероятно ще укрепи решителността на всички да го довършат.
— Сигурна ли си? — Той се усмихна напрегнато. — Това е страхотна сензация, нали разбираш. Ти си премиер-министър на най-голямата демокрация в света. И никой досега не е свалял космоплан. Ако бъде накърнена увереността в космическите полети, дори със съвсем мъничко, ако хората на щита започнат да се озъртат през рамо, вместо да си вършат работата, ще съм постигнал целта си.
— Но няма да доживееш, за да видиш успеха си, нали? — „Нито пък аз…“ — Ще си просто поредният от дълга върволица терористи камикадзе, нехаещи колкото за собствения си живот, толкова и за живота на другите.
— Не ме познаваш достатъчно добре, за да ме обидиш — студено заяви Николаус. — Въпреки че от десет години работя с теб.
Това беше вярно, разбира се, с угризение си помисли тя. Спомни СИ решението си по пътя да се опита да го накара да се поразкрие — но на щита обстановката прекалено много бе привлякла вниманието й, за да му обръща внимание. И щеше ли да има значение даже да го беше направила? Добре че нямаше да е жива още дълго, мрачно си помисли Мириам, за да я измъчват такива въпроси.
— Кажи ми защо, Николаус. Струва ми се, че ми го дължиш.
— Жертвам живота си за Ел, единствения ИСТИНСКИ БОГ — с вцепенен от напрежение глас отговори прессекретарят.
И това бе достатъчно, за да обясни всичко.
Шивоун погледна лицата на стенния екран.
— Всички ли сте готови? Виждате ли ни?
Другите отговориха с обичайното смущаващо закъснение на светлинната скорост.
— Няма нужда от запознаване, никакви церемонии. Кой иска да започне… Юджийн?
Когато думите й стигнаха до Луната, Юджийн забележимо се сепна, сякаш вниманието му беше насочено към нещо друго.
— Добре. Първо малко история. Запознати сте с проучванията ми върху слънцето естествено. — В центъра на стената се появи изображение на слънцето, което стана прозрачно, за да се видят изграждащите го пластове. Сърцето му, така нареченото ядро, истинска звезда в звездата, сияеше в гневно червено. Пресичаха го тъмни и ярки ивици, динамични, неуловими, постоянно променящи се. В ъгъла беше написана датата. — Тия осцилации в близко бъдеще ще доведат до катастрофално изхвърляне на енергия във външната среда.
Той небрежно превъртя модела напред във времето, докато слънцето изведнъж не изригна.
Шивоун усети, че Тоби потръпва.
— Той наистина не забелязва въздействието, което оказва на останалите, нали? — прошепна главният й помощник. — Понякога това момче ме плаши повече от самото слънце.
— Обаче е полезен — отбеляза тя.
— Следователно проекцията за бъдещето е стабилна и сигурна — продължи Юджийн. — Но още имам проблем с проекциите в миналото. Нищо в стандартните модели на поведението на звездната структура не може да ми послужи за указание. Започнах да подозирам, че зад това аномално състояние се крие някакъв импулс — аномалия зад аномалията. Но не мога да изработя модел. След като професор Макгоран ме свърза с лейтенант Дът, обсъжданията с нея ми дадоха нова парадигма, върху която да работя.
— Нали ти казах! — прошепна Шивоун на Тоби.
— Мисля, че е по-добре просто да ни покажеш — намеси се Михаил.
Юджийн отсечено кимна и кликна върху екрана пред себе си.
Датата започна да се връща назад, както и самите реконструирани събития. Докато вълновите модели блуждаеха по повърхността на ядрото, отстрани течаха данни: честоти, фази, амплитуди, списъци с енергийния дял на главните вибрационни модели. Интерференцията, нелинейността и други ефекти въздействаха върху триизмерните вълни и отделяната от ядрото енергия се увеличаваше или намаляваше.
— Моделът на Юджийн е поразително добър — отбеляза Михаил. — Успяхме да свържем много от тези аномалии с някои от известните слънчеви бури в нашата история: малката ледникова епоха, бурята през хиляда осемстотин петдесет и девета…