Шивоун беше проучила разпространението на вълните в ранната вселена и сама виждаше достойнствата на модела.
— Ако Юджийн го докара до нещо конкретно, това ще е един от най-проницателните анализи, които съм виждала — каза тя на Тоби.
— Най-великият ум след Айнщайн — лаконично отвърна помощникът й.
Положението на екрана се промени. Осцилациите ставаха все по-бурни. И на Шивоун й се стори, че на едно място се концентрира енергия.
От ядрото неочаквано се надигна ярък възел от светлина, като ужасяващ изгрев в тялото на самото слънце. Но щом възелът напусна ядрото, осцилациите напълно престанаха.
Юджийн спря проекцията и остави точката светлина на ръба на ядрото, но под външните пластове на слънцето.
— Тук моят модел на ядрената аномалия плавно е свързан с нова програма, за да проектира поведението на инертната радиационна зона, която обхваща ядрото и…
Шивоун се наведе напред.
— Чакай, Юджийн. Какво все пак е това нещо?
Младият учен запремигва.
— Концентрация на маса — отвърна той, като че ли трябваше да е очевидно. После показа графиките на плътността. — Тук масата, съдържаща се в три стандартни отклонения от гравитационния център, е десет на двайсет и осма степен килограма.
Тя бързо пресметна наум.
— Това прави около пет пъти колкото Юпитер.
Юджийн я погледна, сякаш изненадан, че има нужда от такъв бебешки превод.
— Някъде там, да. — И отново пусна анимацията.
Пламтящият юмрук от материя се издигна от сърцето на слънцето и продължи през различните пластове. Шивоун забеляза смущения, напомнящи вълни, които течаха в този възел от маса, светеща опашка, почти като на комета, предшестваща го нагоре към повърхността. Само че те наблюдаваха проекцията отзад напред, напомни си тя. Всъщност този възел материя се беше забил в слънцето, където бе оставил бурна следа подире си и бе отделил енергия и маса в измъчената грамада на слънцето чрез тези мощни вълни.
— Ето как е била пробита радиационната зона — каза Шивоун.
— Точно така — потвърди Михаил. — Моделът на Юджийн е елегантен: една причина, обясняваща много последици.
Възелът от маса стигна до повърхността и изскочи през фотосферата. Юджийн отново замрази анимацията. Шивоун видя, че изходната точка е близо до екватора на слънцето.
Датата бе четвърта година преди Христа.
— Ето го момента на удара — съобщи Юджийн. — Тук масата е около десет на… — Той хвърли поглед към Шивоун. Около петнайсет пъти колкото Юпитер. При потъването на обекта във вътрешността на слънцето външните му пластове са били унищожени, естествено, но маса колкото пет Юпитера е стигнала до ядрото.
— Петнайсет пъти колкото Юпитер — повтори Тоби Пит. — Това е цяла планета, при това голяма. И преди две хиляди години е паднала в слънцето. Това ли искаш да кажеш?
— Не съвсем — отвърна младият учен. Той отново кликна върху екрана си и гледката изведнъж се промени. Сега слънцето представляваше ярка точка в центъра на тъмен екран и орбитите на планетите бяха очертани като светещи кръгове.
— От тоя момент направих нова връзка с елементарно Нютоново гравитационно траекторно решение. Корекциите за относителността не са важни до преминаването на тялото през орбитата на Меркурий и дори тогава са малки…
След като знаеше къде и с каква скорост се е ударила в слънцето тази огромна планета, Юджийн бе проектирал модела назад във времето въз основа на Нютоновия закон за земното привличане, за да определи пътя, който е изминала, за да стигне там. Светеща линия, която започваше от слънцето и прекосяваше орбитите на всички планети, напускаше слънчевата система и изчезваше извън екрана. Тя леко се извиваше, но Шивоун виждаше, че е забележително права.
— Не разбирам — обади се Тоби. — Защо казваш, че тялото не е паднало в слънцето?
— Защото траекторията е хиперболична — веднага отговори Шивоун. — Тоби, скоростта на тялото е била по-висока от втора космическа на слънцето.
— Тялото не е паднало в слънцето — мрачно заяви Михаил. — Било е изстреляно срещу него.
Тоби отвори уста и я затвори.
Бисиса изобщо не изглеждаше изненадана.
Еднобожците бяха възникнали като своеобразна реакция срещу великодушното ойкуменическо движение. Фундаменталистите от трите световни религии, юдаизъм, християнство и ислям, се бяха позовали на общите си корени и се бяха обединили под знамето на старозаветния бог на Авраам, Исаак и Яков: Яхве, който се смяташе за произлязъл от още по-древното божество Ел, бога на Ханаан.